Разширяваща се вселена. Вселена на безкрайното време. Макар че Кейти вече беше далеч, Питър все още долавяше подробности от лицето й, дори бръчиците около очите й. Скоро тя се отказа да тича, дори спря да върви напред. Просто остана изправена върху непрекъснато нарастващата повърхност. Продължаваше да му маха, но Питър разбра, че по този начин му казва „Довиждане“ — за нея не съществуваше безсмъртие. Повърхността продължаваше да се разширява и скоро Кейти се плъзна отвъд хоризонта и той вече не можеше да я вижда…
Вечерта Кейти разказа всичко на Питър. Заедно гледаха „Пулсът на града“ — предаването с новините в шест, ала репортажът добави много малко към онова, което тя беше научила в службата си. И все пак Питър беше изненадан, че Ханс има толкова малка къща — нещо, което му напомняше по приятен начин, че поне от гледна точка на икономиката той е в много по-благоприятно положение.
Кейти все още беше в шок — изумена от новината. Питър бе потресен от това… колко бе доволен от случилото се. Но се дразнеше от факта, че тя скърби за смъртта на Ханс. Не можеше да отрече, че тя и Ларсен бяха работили заедно години наред. И въпреки това нещо дълбоко у него изпитваше обида, породена от тъгата й.
Макар че сутринта беше станал рано заради една предварително уговорена среща — няколко японски журналисти бяха долетели специално за да го интервюират за вълната на душата, — той дори не се престори, че ще отиде да си легне заедно с Кейти. Вместо това остана пред телевизора, погледа малко белокосия Джей Лено, после отиде в кабинета си и се свърза с „Огледален образ“. Получи същото меню както по-рано:
/ F1 / — „ДУХ“ (ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА)
/ F2 / — „АМБРОТОС“ (БЕЗСМЪРТИЕ)
/ F3 / — „КОНТРОЛ“ (КОПИЕ БЕЗ ИЗМЕНЕНИЯ)
Отново избра двойника Контрол.
— Здравей — каза Питър. — Аз съм, Питър.
— Здравей — отговори копието. — Вече сме утре. Не трябва ли да си в леглото?
— Би трябвало — каза Питър. — Но… просто не зная. Предполагам, че изпитвам ревност по някакъв абсурден начин.
— Ревност ли?
— Да, ревнувам от Ханс. Той беше убит вчера сутринта.
— Убит ли? Боже мой…
— Говориш точно както Кейти. Какво ви става, по дяволите!
— Е, новината наистина ме изненада.
— Сигурно си прав — каза Питър. — И все пак…
— Какво все пак?
— Все пак се дразня, че е толкова разстроена от това. Понякога… — Той мълча дълго, после добави: — Понякога си задавам въпроса дали съм се оженил за жената, за която е трябвало.
Гласът на двойника беше неутрален:
— Нямаше прекалено голям избор.
— О, не знам! — възкликна Питър. — Можех да предпочета Беки. Беки и аз щяхме да се чувстваме прекрасно заедно.
Високоговорителят издаде някакъв много странен звук — може би някакъв електронен еквивалент на подигравателно изсумтяване.
— Хората смятат, че изборът за кого ще се оженят е нещо особено важно, отразяващо собствения им вътрешен мир. Но това не е така — наистина не е.
— Разбира се, че е точно така — възрази Питър.
— Не, не е. Виж, напоследък нямам кой знае колко работа, освен да чета информацията, постъпваща в мрежата. Едно от нещата, които проучвам, е проблемът с близнаците — фактът, че съм твой силициев близнак, наистина ме заинтригува.
— Ти си мое копие, създадено от галиев арсенид.
Отново подигравателният звук.
— Изследванията показват, че близнаци, които са разделени след раждането си, страхотно приличат един на друг по хиляди начини. Харесват един и същ шоколад, една и съща музика. Ако са мъже, вземат едно и също решение да си пуснат ли брада, или не. Имат еднаква професионална кариера. И така нататък — прилика след прилика. Различават се в едно-единствено отношение: съпругите. Един от близнаците може би ще предпочете атлетична съпруга, другият — деликатна интелектуалка. Едната е блондинка, другата — брюнетка. Едната е екстровертна, отворена към околните личност, другата е затворена в собствения си свят.
— Наистина ли? — попита Питър.
— Наистина — потвърди Контрол. — Изследванията за близнаците опустошават собственото ни его. Всички прилики във вкусовете показват, че природата, а не начинът, по който човек е отгледан, е поразителната част от личността. Всъщност тъкмо днес прочетох пространно изследване за двама близнаци, разделени след раждането им. И двамата били мърлячи. Родителите, осиновили единия, били маниакално пристрастени към чистотата; вторият бил осиновен от семейство, което поддържало безредно домакинство. Изследователите попитали близнаците защо са така размъкнати и раздърпани и и двамата отговорили, че това е реакция срещу хората, които ги осиновили. Единият заявил: „Майка ми беше такава маниачка на тема чистота, че не мога да понасям педантичността в каквато и да било форма“. Вторият обаче казал: „Е, моята майка беше толкова немарлива, че сигурно съм като нея“. Всъщност нито един от отговорите не е верен. Това, че са мърлячи, е заложено в гените им. Почти всичко, което представляваме, е заложено в нашите гени.