— И това е най-прекрасното нещо — заяви двойникът, без този път да има нужда от никаква пауза. — Мога да прекарам цяла вечност с Кейти и винаги ще мога да научавам нови неща за нея.
Питър се замисли. Саркар се възползва от възможността да зададе въпрос по микрофона:
— Но нима безсмъртието не е скучно?
Двойникът се засмя.
— Прости ми, приятелю, но това една от най-глупавите идеи, за които съм чувал. Как може да приказваме за скука, когато си изправен пред предизвикателството да проникнеш в тайните на всичко, създадено досега? Никога не съм чел пиеса от Аристофан. Никога не съм изучавал някой азиатски език. Не разбирам нищо от балет или от метеорология. Не мога да разчитам нотите. Не мога да свиря на барабан. — Електронното копие отново се разсмя. — Искам да напиша роман, сонет и някаква песен. Да, отначало те ще бъдат ужасни, но в крайна сметка ще се науча да ги пиша добре. Искам да се науча да рисувам, да разбирам оперното изкуство и наистина да зная за какво става дума в квантовата физика. Искам да прочета всички велики книги, но и всички глупави боклуци на книжния пазар. Искам да науча всичко за будизма, юдейството и религията на адвентистите от Седмия ден. Искам да посетя Австралия, Япония и Галапагоските острови. Искам да отида в космоса. Искам да стигна до дъното на океана. Искам да науча всичко, да направя всичко, да изживея всичко. Безсмъртието било скучно? Това е невъзможно. Дори времето, през което е съществувала цялата вселена, няма да е достатъчно да направя нещата, които искам.
В този момент ги прекъснаха. Бренда Мактавиш от дома в Глазгоу, където се грижеха за остарели шимпанзета, тя търсеше Питър.
— Здравей, Питър — заговори тя от видеоекрана. — Обаждах се в кабинета ти и ми казаха, че си тук.
— Здравей, Бренда — каза Питър и се взря в екрана.
Нима бе плакала?
— Извинявай, но съм много разстроена — каза тя. — Току-що изгубихме Корнелиус, един от най-старите обитатели на дома. Умря от разрив на сърцето. Шимпанзетата обикновено не умират по този начин, но години наред го бяха използвали в експерименти, свързани с тютюнопушенето. — Жената поклати глава, изумена от жестокостта на подобна постъпка. — Когато приказвахме за пръв път, разбира се, нямах представа какво си решил. Сега непрекъснато те гледам по телевизията и прочетох подробна информация за експеримента ти в „Иконъмист“. Както и да е, направихме записите, които искаше. Довечера ще ти изпратя данните по електронната мрежа.
— Прегледа ли ги? — попита Питър.
— Да — отговори тя. — Шимпанзетата имат душа. — Гласът й беше изпълнен с горчивина. Тя мислеше за изгубения си приятел. — Но нима някой би могъл да се съмнява в това?
Първата мисъл на двойника беше да подправи базата данни на рецептите в „Шопърс Драгарт“ — веригата аптеки, използвана от Чърчилови. Ала въпреки многобройните опити не успя да се свърже със системата на тази база. Беше неприятно, но не и изненадващо: естествено, че една аптека трябваше да има повишени мерки за сигурност. Но пък имаше повече от един начин да съсипеш един учител по физическо възпитание. Имаше толкова много компютърни системи с не особено надеждна защита…
От 70-те години на XX век имиграционните власти към летище „Пиърсън Интърнешънъл“ в Торонто използваха просто изпитание, когато човек пристигне и твърди, че е от Торонто, но документите му не са съвсем в ред. Държавните служители задават въпрос на човека какъв е телефонният номер на местна верига за доставка на пици по домовете. Никой не можеше да живее в Торонто, без да научи този номер: той се появяваше по рекламни плакати, в безброй вестници, по телевизионните реклами, освен това го повтаряха като непрекъснат рефрен във всевъзможни радиопредавания с рекламна цел.
С течение на годините тази верига разшири асортимента на храните, доставяни по домовете — отначало специалитети от италианската кухня, после сандвичи с даровете на морето, после печени пилета и свински ребърца, след това различни видове хамбургери, докато накрая достигна до богат избор на гозби, каквито можеха да си купят пешеходците от сергиите на улиците, до най-екзотични блюда, предлагани в изискани ресторанти. Макар че запази първоначалния си телефонен номер и търговската марка на фирма, доставяща по домовете пици, компанията промени името си на „Храна-Храна“. Но дори и в миналото, в скромните си дни на доставка на пици, компанията се гордееше със съвършената си компютъризирана система за приемане на поръчките. Всичките поръчки бяха подавани посредством един централен телефонен номер и след това бяха разпределяни по тристате магазина, пръснати из Торонто. Пицарията, която се намираше най-близо до дома на клиента, изпълняваше поръчката и храната бе доставяна до жилището му за тридесет минути — в противен случай купувачът я получаваше безплатно.