— Но… но какво ще кажеш за Бог?
— Няма Бог — заяви Дух. — Поне не в смисъла, който влагат в това понятие свещениците от неделното училище. Но разбира се, не трябва да умреш, за да откриеш, че това е така. При положение, че милиони деца умират от глад в Африка, че двеста хиляди души намериха смъртта си по време на Голямото земетресение в Калифорния и че навсякъде има човешки същества, които са измъчвани, изнасилвани или убивани, недвусмислено усещаме с интуицията си, че никой не се грижи за нас, що се отнася до отделния индивид.
— Значи това е животът след смъртта? — попита Питър. — Хумор?
— В това няма нищо лошо — отвърна Дух. — Не изпитваш болка, нито страдаш, нито имаш някакви желания. Просто много изпълнени с очарование нови връзки. Много смях.
Род Чърчил набра номера и чу по телефона познатата приятна мелодия.
— Благодарим ви, че се обаждате на „Храна-Храна“ — каза женски глас от другия край на жицата. — Какво ще поръчате днес?
Род си спомни времето, когато служителите на „Храна-Храна“ винаги започваха разговора, като питаха какъв е телефонният номер на клиента, тъй като по този начин слагаха индекс на поръчките в своята база данни. Но сега, след като разполагаха с цифров дисплей на обажданията, данните на клиента се появяваха автоматично на екрана в мига, когато от фирмата отговореха на телефонното повикване.
— Искам същата храна, каквато си поръчах минала сряда вечерта — каза Род.
— Средно голяма по размер телешка пържола, средно опечена, с нискокалоричен сос, печен картоф с масло, смесена зеленчукова салата и ябълков сладкиш. Така ли е, господине?
— Да — отвърна Род. Когато започна да прави поръчките си при тази компания, внимателно бе разгледал списъка от съставките на различните гозби, подбирайки храни, които да са съвместими с неговите лекарства.
— Прието, господине — отговори му жената. — Бихте ли желали още нещо?
— Не, това е всичко. Благодаря.
— Сметката ви е 72,50 долара. В брой ли ще платите, или с кредитна карта?
— С кредитната ми карта „Виза“.
— Бихте ли ми казали номера на картата?
Род знаеше, че номерът е изписан на екрана пред служителката, ала също така знаеше, че тя трябва да му зададе този въпрос като предпазна мярка за сигурност. Той го прочете на глас и изпреварвайки следващия й въпрос, добави датата, когато изтичаше срокът на картата.
— Благодаря, господине. Сега е 6 часът и 18 минути. Вечерята ви ще пристигне след тридесет минути. В противен случай тя ще бъде за сметка на компанията. Благодаря ви, че се обадихте на компанията „Храна-Храна“.
Питър и Саркар седяха в трапезарията на „Огледален образ“. Питър пиеше диетична кола от алуминиева кутийка, а Саркар — истинска. Не можеше да понася модерните измислици.
— Много смях — подхвърли Саркар. — Каква странна дефиниция на смъртта. Може би трябва да започнем да го наричаме „Краткост“ вместо „Дух“ — в крайна сметка краткостта е сърцето на остроумието.
Питър се усмихна.
— Не забеляза ли как приказва?
— Кой? Дух ли?
— Да.
— Не забелязах нищо особено.
— Той е досадно многословен.
— Е, Пийти, и ти си същият.
Питър се засмя.
— Искам да кажа, че използва невероятно дълги изречения. Много объркани, много сложни.
— Да, забелязах това.
— Разговарял си с него и преди, нали?
— Да.
— Може ли да видя разпечатка от разговорите ви?
— Разбира се. — Двамата взеха напитките си и се върнаха в лабораторията. Саркар натисна няколко клавиша и принтерът започна да бълва разпечатката.
Питър я огледа и попита:
— Имаш ли програма за граматическа проверка?
— Разполагаме с нещо по-добро. Имаме една от най-добрите системи „Коректор“.
— Можеш ли да пуснеш този текст през нея?
Саркар напечата няколко команди върху компютърната клавиатура. На екрана се появи анализ на коментарите, направени от Дух по време на различните му разговори с Питър.
— Удивително — възкликна Саркар и посочи една цифра. Като се изключеха възклицанията, Дух използваше средно тридесет и две думи в изречение, като в отделни случаи в сложните изречения бе надвишил триста думи. — Изреченията в нормален разговор се състоят от десетина думи.
— Може ли системата да отстрани от разпечатките ненужните думи?