Общото между тях беше лицето Кейти Хобсън.
Кейти Хобсън, която бе спала с убития Ханс Ларсен.
Кейти Хобсън, дъщерята на Род Чърчил.
Вярно, че Ларсен бе имал интимни връзки с много жени. Вярно, че Чърчил беше над шестдесет.
Но все пак…
След като приключи работата си за деня, Сандра тръгна с автомобила си към къщата на семейство Чърчил на авеню „Белвю“, южно от „Стийлс“. Между полицейския участък на булевард „Дейвидсън“ №32 и дома на покойния имаше само пет километра — не чак толкова голяма загуба на време, ако се окажеше, че е тръгнала за зелен хайвер. Паркира автомобила и отиде до входната врата. Семейство Чърчил имаше скенерна система „ФАЙЛ“ — електронно оборудване, което отваряше входната врата след разпознаване на пръстовите отпечатъците на собствениците. Правоъгълникът, където човек трябваше да постави ръката си, за да бъдат разпознати отпечатъците му, беше под звънеца. Сандра го натисна. След минута й отвори жена с посивяла коса.
— Да?
— Добър ден — каза Сандра. — Вие ли сте Бани Чърчил?
— Да.
— Аз съм Александрия Файлоу от полицейския участък „Метрополитън“. Мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Какви въпроси?
— Във връзка със… смъртта на вашия съпруг.
— Да, разбира се. Влезте.
— Благодаря… но първо искам да ви попитам нещо. Чии пръстови отпечатъци приема системата ви? — Сандра посочи правоъгълника синьо стъкло.
— Моите и тези на съпруга ми — отговори Бани.
— А на някой друг?
— На дъщерите ми и на зет ми.
— Кейти Хобсън и… — Сандра помисли за миг, — Питър Хобсън, нали така?
— Да. И на другата ми дъщеря, Мариса.
Влязоха в къщата.
— Извинете, че ви безпокоя — подхвана Сандра и се усмихна съчувстващо. — Зная, че ви е много тежко, но има няколко въпроса, с които бих желала да приключа.
— Всичко вече приключи — въздъхна Бани.
— Почти — продължи Сандра. — Съдебният лекар не е сто процента сигурен относно причината на смъртта. Отбелязал е, че вероятно кончината на съпруга ви се дължи на аневризъм.
— И на мене ми казаха така — Бани поклати глава. — Колко несправедливо!
— Съпругът ви имаше ли някакви проблеми със здравето?
— Род ли? О, нищо сериозно. Лека форма на артрит в едната ръка. Понякога слаба болка в левия крак. Преди три години преживя лека сърдечна криза. Оттогава вземаше лекарства за сърце.
Това вероятно беше маловажно. И все пак…
— Пазите ли лекарствата му?
— Ами… сигурно са в аптечната.
— Бихте ли ми ги показали? — попита Сандра.
Отидоха до банята на втория етаж и Бани отвори аптечната. В нея имаше тиленол, кутийка конци за почистване на зъби, листерин, няколко малки опаковки шампоан, каквито има по хотелите, и две шишета с лекарства, получени по рецепта от аптечната верига „Шопърс Драг Март“.
— Кои са лекарствата за сърце? — попита Сандра.
— Двете — отговори Бани. — Пиеше едното след сърдечната криза, а другото започна да приема отпреди няколко седмици.
Сандра взе шишетата. Имаше етикети, напечатани на компютър. Според информацията върху етикета едното шише съдържаше „Кардизон — В“ и ако се съдеше по наименованието му, определено беше лекарство за сърце. Надписът върху етикета на второто гласеше: „Нардил“. И двете бяха предписани от доктор Х. Милър. Върху шишето с нардил имаше флуоресцентен оранжев етикет, върху който беше написано „Внимание! Строги ограничения в хранителната диета.“
— Какво означава този надпис?
— О, списък храни, които Род не биваше да яде. Винаги проявявахме особено внимание по този повод.
— Но според съдебния лекар вечерта, когато е умрял, той е ял храна, поръчана от верига за бързо хранене.
— Точно така — потвърди Бани. — Така правеше всяка сряда. Но винаги си поръчваше едно и също и храната никога не му е причинявала проблеми.
— Имате ли някаква представа какво е поръчал?
— Мисля, че телешка пържола.
— Пазите ли опаковката на поръчаната храна?
— Изхвърлих я — отвърна Бани. — Сигурно още е в коша за боклук. Още не са минали да съберат отпадъците.
— Имате ли нещо напротив да погледна и… бих ли могла да задържа тези лекарства?
— Да, разбира се.
Сандра пъхна шишенцата в джоба на сакото си, след това тръгна след домакинята и претърси полиетиленовата торба за отпадъци, поставена в плетена кошница. Намери малък фиш, върху който бяха отпечатани гозбите, поръчани от Род от компанията „Храна-Храна“.
— Мога ли да задържа и това? — попита Сандра.
Бани Чърчил кимна.
Сандра се изправи, прибра фиша в джоба си и каза: