Кейти беше много умна — това беше първото, което привлече Питър към нея. Едва по-късно той промени стандартите си за женска красота, които отначало клоняха към блондинки с внушителни форми, като онези от рекламите за бира, за да възприеме черните й като нощ коси и тънките устни като нещо красиво. Тя седеше на пейката. Двама от колегите й — единият май се казваше Тоби, а другият беше дебелакът Ханс Ларсен, се бяха разположили от двете й страни и Кейти не можеше да излезе, ако някой от тях не станеше да й направи път.
Когато Питър се приближи, Кейти вдигна глава, подари му лъчезарната си усмивка и помаха с ръка. Питър все още изпитваше възбуда, когато тя се усмихваше така. Искаше да седне до нея, но това явно не можеше да стане. Кейти отново се усмихна, лицето й засия от любов, после тя вдигна извинително рамене и му направи знак да вземе свободен стол от съседната маса, а колегите на Кейти се сбутаха да му направят място. Оказа се, че от лявата му страна седи една от изрисуваните дами — секретарка или координаторка, която бе сложила тонове грим, а отдясно до рамото му стърчеше Псевдоинтелектуалеца. Както винаги Псевдото беше сложил пред себе си компютъризирана книга, чието заглавие се виждаше през прозрачния участък на подвързията. Пруст. Копелето му с копеле, много обичаше да излага начетеността си на показ.
— Добър вечер, докторе — поздрави Псевдото.
Питър се усмихна.
— Как си?
Псевдото беше около петдесетгодишен, мършав, ноктите на ръцете му бяха дълги, косата — мръсна. Приличаше на защитника Хауърд Хюс.
Другите също отбелязаха пристигането на Питър, а Кейти му подари още една специална усмивка от отсрещната страна на масата. Появата му беше достатъчно убедителна причина, така че отделните разговори замряха за миг. Ханс, от дясната страна на Кейти, се възползва от възможността да привлече всеобщото внимание върху себе си.
— Дъртата довечера няма да си е вкъщи — обяви на всеослушание той. — Замина да посети племенничките си. — Въобще не му хрумна, че щом са племеннички на жена му, значи са и негови. — Та тази вечер съм свободен, дами.
Жените около масата изстенаха и се изкикотиха. Безброй пъти бяха чували същото предложение. Едва ли човек можеше да го нарече „хубав мъж“ — имаше мръсна руса коса и приличаше на Пилсбъри Скапаняка от комиксите. И все пак невероятната му безочливост беше привлекателна. Дори Питър, който смяташе изневерите на Ханс за нещо отблъскващо, трябваше да признае, че у този човек има нещо само по себе си приятно.
Една от силно гримираните дами вдигна поглед от питието си. Аленото й червило беше нанесено доста по-широко от устата й.
— Съжалявам, Ханс. Довечера трябва да си измия косата.
Всеобщ смях. Питър хвърли поглед към Псевдото, за да разбере дали е забелязал намека на дамата. Не беше забелязал нищо.
— Освен това — продължи жената, — всяко момиче трябва да се придържа към известни стандарти. Боя се, че ти не отговаряш на тях.
Тоби, който седеше от лявата страна на Кейти, се изкиска.
— Да — намеси се той. — Не случайно го наричат Малкия Ханс.
Ханс се ухили до уши.
— Както казваше баща ми, човек не може винаги да минава между капките, все някой ще каже нещо за него. — Той погледна жената с прекомерно начервените устни. — Не ме изхвърляй, преди да съм се нахвърлил върху теб — добави той и избухна в смях, възхитен от собственото си остроумие. — Питай Ан-Мари от счетоводството. Тя ще ти обади колко съм добър.
— Анна-Мари — поправи го Кейти.
— Подробности, подробности — въздъхна Ханс и размаха длан, подобна на ръкавица с един пръст. — Е, както и да е. Ако тя не даде гаранция за качествата ми, попитай русокосата грация от „Личен състав“ — онази с големите пъпеши.
Питър почувства, че това започна да му омръзна.
— Защо не опиташ да поканиш на среща ей тази? — попита той и посочи хубавицата върху плаката на „Молсън“. — Ако жена ти се прибере неочаквано у дома, можеш да я сгънеш като хартиено самолетче и да я хвърлиш да литне през прозореца.
Ханс отново избухна в смях. Беше добродушен, не можеше да се отрече.
— Хей, докторът пусна смешна приказка — рече той, оглеждайки всички лица поред, сякаш канеше всички да споделят чудото. Питър най-сетне се беше пошегувал. Смутен, Питър погледна встрани, привлече вниманието на един млад сервитьор и си поръча голям портокалов сок — не пиеше алкохол.