— Убийство ли!
— Да. И колегата на Кейти, и баща й са убити.
— О, Аллах!
— Аз не съм ги убил — каза Питър.
— Разбира се, че не си.
— Но исках да умрат. И…
— Заподозрян ли си в извършването на убийствата?
— Предполагам, че да.
— Но не си ги извършил, нали?
— Не. Не поне във варианта, където представлявам човек от плът и кръв.
— Във варианта… о, Аллах!
— Точно така.
— Ще се видим в „Огледален образ“ — каза Саркар и затвори.
Питър зави по следващата пряка.
Питър живееше по-близо до сградата на компанията „Огледален образ“ от Саркар. Освен това бе тръгнал по-рано, така че му се наложи да чака Саркар цели тридесет минути на паркинга, където имаше една-единствена друга кола.
Тойотата на Саркар спря до мерцедеса на Питър. Питър чакаше, слязъл от колата.
— Кленовите листа победиха — обяви Саркар. — Чух го по радиото, докато идвах насам.
Неуместна информация. Саркар търсеше някаква стабилност в хаоса… Питър само кимна.
— Значи мислиш… мислиш, че един от двойниците… — Саркар се боеше да изрече гласно мисълта си.
Питър пак кимна.
— Може би. — Тръгнаха към стъкления вход на сградата, където се намираха кабинетите на „Огледален образ“. Саркар притисна палеца си върху правоъгълника на апаратурата „ФАЙЛ“, която разчиташе пръстовите отпечатъци. — Има неоспоримо доказателство, че медицинският картон на тъста ми е бил проучен. За целта е използвана сметка, принадлежаща на човек, когото познавах в университета.
— О! — Вървяха по дълъг коридор. — И все пак извършителят би имал нужда от парола и разни други средства, за да преодолее защитата на системата.
— В университета в Торонто име на сметката се дава по следния начин: добавят инициала от малкото име към фамилията. А що се отнася до паролата — тази практика се възприема още от първия ден, когато установят, че не присъстваш на упражнения: паролата е фамилията на студента, като буквите се написват в обратен ред. Винаги ти казват да я промениш, но мнозина не го правят. Ако някой от моите двойници е търсил начин да проникне в медицинската база данни, вероятно е опитвал с произволно взети имена на студенти по медицина, които аз съм познавал навремето. После е проверил дали все още използват старата парола и име на сметката.
Стигнаха пред компютърната лаборатория. Саркар докосна с палец правоъгълника на апаратурата „ФАЙЛ“. Заключващите механизми са размърдаха и тежката врата шумно се плъзна встрани.
— Първо трябва да изключим двойниците от мрежата — каза Саркар.
Питър се намръщи.
— Какво има? — попита Саркар.
— Ами… не ми се ще — отговори Питър. — На първо място — по всяка вероятност само един от двойниците е виновен; не е нужно да пострадат и другите.
— Нямаме време да си играем на детективи. Трябва да прекратим всичко това преди виновният двойник да извърши ново убийство.
— Мислиш, че ще убива още? Разбирам защо е убит Ханс и макар че самият аз не бих извършил такова нещо, не мога да кажа с ръка на сърцето, че съжалявам за смъртта му. Разбирам дори защо е убит тъст ми. Не не искам никой друг да умира. О, има разни хора, които са ми причинявали зло, мамили са ме или са правели живота ми непоносим, но ти казвам честно, че не искам нито един от тях да бъде убит.
— Събуди се, Питър. От наша страна ще бъде престъпление, ако не ги изключим.
— Имаш право, разбира се — съгласи се Питър. — Давай да свършваме и тази работа.
ГЛАВА 37
Саркар изпука нервно ставите на пръстите си, премести стола през конзолата на главния компютър и заговори в микрофона:
— Искам връзка.
— Името, чрез което се осъществява връзката?
— Саркар.
— Здравей Саркар. Команда?
— Изтриване без никакви допълнителни забележки: всичките файлове в поддиректориите „Контрол“, „Дух“ и „Амбротос“.
— Потвърждавате ли командата „Изтриване“?
— Да.
— Невъзможно е командата да бъде изпълнена. Файловете могат единствено да бъдат прочетени.
— Изключете опцията „прочит“ за всички символи, файлове и поддиректории, които споменах.
— Достъпът до символите се осъществява посредством парола.
— Парола: Абу Юсуф.
— Неправилна парола.
Саркар се обърна към Питър.
— Това е единствената парола, която използвам напоследък.
— Опитай пак.
— Парола: Абу Юсуф. — Той изрече името буква по буква.
— Неправилна парола.
— Кой затвори достъпа до файловете? — попита Саркар.
— Хобсън, Питър Дж. — отговори компютърът.
Сърцето на Питър заби лудо.