— О, дявол да го вземе!
— Покажи на екрана статистическите данни за използване на сметките, Хобсън, Питър Дж. — каза Саркар.
На екрана се появи списък от дати и време на извършване на финансовите операции. Саркар удари с длан по върхността на бюрото.
— Виждаш ли това? Точка девет-девет-девет? Режим на действие — проучване. Някой е използвал сметката ти, но е получил достъп отвътре — действайки вътре в системата.
— По дяволите! — Питър се наведе към микрофона. — Искам връзка.
— Име, чрез което се осъществява връзката?
— Фобсън.
— Здравей, Питър. Да прекратя ли връзките с другите точки?
— С какви други точки?
— Свързан си с точка нула-нула-едно, а също така с точка девет-девет-девет.
— Да — отговори Питър. — Непременно. Прекрати връзката с точката девет-девет-девет.
— Прекратяването на връзката невъзможно.
— Дявол да го вземе! — измърмори Питър и се обърна към Саркар. — Възможно ли е втората връзка да отмени действието на първата?
— Не. Последната точка, с която си се свързал, има предимство.
— Добре — отговори Питър и потри ръце. — Относно директориите и файловете, посочени по-рано от Саркар. Освободи достъпа до символите.
— Парола?
— Парола: Мугато.
— Неправилна парола.
— Парола: Сайбок.
— Неправилна парола.
— По дяволите! — Питър погледна Саркар. — Това са единствените две пароли, които използвам.
— Двойниците няма да ни позволят да ги изтрием — изсумтя Саркар.
— Можем ли да изключим цялата компютърна система?
Саркар кимна и заговори пред микрофона:
— Прекрати действието на системата изцяло.
— Понастоящем системата действува. Потвърждавате ли зададената команда?
— Да. Прекрати действието на системата изцяло.
— Парола?
— Парола: Абу…
Край микрофона примигна червена лампа. Саркар отново удари с длан по масата.
— Изключили са опцията компютърът да реагира на команди, зададени в говорен режим.
— Божичко! — измърмори Питър.
— Но това е глупаво — възкликна Саркар. — Все още можем да изключим електрозахранването. — Той протегна ръка към телефона и набра трицифров номер.
— Сектор „Поддръжка“ — отговори женски глас от другата страна на линията.
— Ало — каза Саркар. — Зная, че е късно. Обажда се доктор Мухамед. Тук имаме… малък проблем. Необходимо е да изключите електрозахранването на всички компютри в моята компания.
— Да го прекъснем ли, господине?
— Да, разбрали сте ме правилно.
— Добре — отговори жената. — Това ще отнеме няколко минути. Ала знаете, че секторът за обработка на данни работи в режим НЗМ — тоест: непрекъснато захранване с мощност. Известно време захранването ще продължи посредством батерии.
— Колко време?
— При положение че са включени всички агрегати — само шест или седем минути — това е достатъчно: уредите ще издържат краткотрайна липса на захранване.
— Можете ли да изключите НЗМ?
— Разбира се, ако желаете. Но изключването на НЗМ е физически акт — трябва да извадим щепсела от контакта. Не мога да го направя, защото в момента съм единственият дежурен в сектора. Мога ли да възложа на някого да изпълни тази задача утре?
— Случаят е спешен — заяви Саркар. — Не можете ли да дойдете? С мен има още един човек, ако онова, от което имате нужда, е просто определен брой хора.
— Добре. Искате ли да спра електричеството в цялата сграда, преди да пристигна?
— Не. Ще го направим, когато прекратим НЗМ на компютрите. — Той покри с ръка слушалката и каза на Питър:
— Това означава, че всичко ще престане да функционира в един и същ миг. Така двойниците няма да получат никакво предупреждение.
Питър кимна.
— Както желаете, господине — обади се жената. — Ще пристигна след няколко минути.
Саркар остави телефонната слушалка.
— Какво ще правиш, като изключим електрозахранването? — попита Питър.
Саркар вече беше седнал на пода и се опитваше да снеме модула със захранващите кабели, разположен под масата, на която стоеше компютърът.
— Ще извадя оптичните агрегати, записващи данни върху магнитната лента, и ще ги свържа към тестовия стенд. Бих могъл да извличам информация от тях постепенно — малко по малко, ако е нужно. Ще използвам лазер „Нортън“, така че…
Телефонът иззвъня.
— Може ли да отговориш? — каза Саркар — бореше се с някаква гайка.
Екранът на видеофона изписа съобщение, че обаждането ще бъде осъществено единствено чрез звуков сигнал. Питър вдигна слушалката.
— Ало?
Възцари се тишина, нарушавана единствено от пращене на статичното електричество, после прозвуча глас: без съмнение механичен.