Ханс обаче не беше човек, от когото можеш лесно да се отървеш.
— Продължавай, докторе. Пусни още една шега. Сигурно чуваш доста смешни неща в областта, в която работиш. — И отново се изкикоти.
— Ами — подхвана Питър, решил да направи усилие и да се впише в атмосферата заради Кейти. — Вчера разговарях с един адвокат и той ми разказа една смешна история. — Две от жените бяха започнали отново да преживят мексиканските питки, очевидно незаинтересовани от шегата му, но останалите от тайфата го гледаха с очакване. — Значи една жена убила съпруга си, като го праснала по главата с шишенцето за оцет и олио. — В оригиналния вариант на вица съпругът бе убил жена си, но Питър не можа да се въздържи и смени ролите. Надяваше се да втълпи в главата на Ханс мисълта, че може би съпругата му не одобрява неговите похождения.
— Е — продължи Питър, — случаят в последна сметка стига до съдебен процес и прокурорката държи да покаже оръжието, с което е извършено убийството. Тя взима шишенцето от бюрото си — то е запушено със стъклена тапа и почти пълно, вдига го пред съдията и казва:
— Ваша чест, това е средството, с което е било извършено престъплението. Бих искала да го посоча като уличаващо доказателство номер едно. Както виждате, шишенцето все още е пълно с оцет и олио… — При тези думи адвокатът на защитата веднага скача, удря с юмрук по масата и крещи:
— Възразявам, ваша чест! Подобно смесване на доказателства е недопустимо. Те просто не могат да се смесват.
Всички впериха неразбиращи погледи в него. Питър се засмя, за да покаже, че вицът е свършил. Кейти направи всичко възможно да се засмее, макар че бе чула анекдота предната вечер.
— Не могат да се смесват — повтори Питър нерешително. Все още не се появяваше никаква реакция. Той впери поглед в Псевдоинтелектуалеца. Псевдото пусна тънък снизходителен смях. Бе разбрал шегата или поне се престори, че е така. Но останалите лица бяха съвсем безизразни.
— Не могат да се смесят — обясни Питър и започна да обхожда с поглед лице след лице. — Олиото и оцетът.
— О! — възкликна една от силно гримираните дами.
— Хо, хо, хо — изрече друга.
Портокаловият сок на Питър пристигна. Ханс изигра поредния си номер, представяйки падането на бомба — заподсвирква отначало съвсем тихо, после все по-силно и накрая издаде звук, наподобяващ експлозия. После се огледа тържествуващо и поде:
— А знаете ли за оная проститутка, дето…
Питър продължи да страда още около час, макар че времето му се стори много повече. Ханс продължи да подхвърля остроумия по адрес на всички жени като цяло и към отделните представителки на нежния пол около масата в частност. Накрая Питър не можеше да издържа нито него, нито шума, нито противния портокалов сок. Улови погледа на Кейти и многозначително впери очи в часовника си. Тя му подари една от усмивките си, които означаваха; „Благодаря ти за това, че ме поглези“ — така се усмихваше само в негова чест. После станаха да си тръгват.
— Толкова бързо ли ще изчезнеш, докторе? — изфъфли завалено Ханс. Лявата му ръка бе намерила убежище върху раменете на една от жените.
Питър кимна.
— Е, трябваше да позволиш на Кет да остане повече с нас.
Тази несправедлива забележки ядоса Питър. Той кимна отсечено с глава, Кейти каза довиждане на тайфата, после двамата се отправиха към вратата.
Беше само седем и половина, ала небето над главите им вече беше черно — фаровете на колите бяха прокудили звездите надалеч. Кейти хвана Питър под ръка и тръгнаха бавно по улицата.
— Този тип е голям досадник — заяви Питър рязко.
— Кой? — попита Кейти.
— Ханс.
— О, той е безобиден — подхвърли Кейти и се сгуши по-близо до Питър.
— Само лае, но не хапе. Така ли?
— Е, не бих казала, че е точно така — поправи се тя. — Наистина ми се струва, че е имал интимни отношения с всички жени от агенцията.
Питър поклати глава.
— Че не е ли прозрачен за тях? Той цели само едно.
Кейти спря и се надигна на пръсти, за да го целуне.
— Довечера, любов моя, и аз ще целя само едно.
Той й се усмихна, тя също и навън изведнъж не беше така студено.
Любиха се и се чувстваха прекрасно. Голите им тела се сляха, всяко загрижено и готово да удовлетвори желанията на другия. След дванадесет години брак, седемнадесет, откакто живееха заедно, и деветнадесет, откакто бяха започнали да се срещат, познаваха ритмите на телата си. И все още, след цялото това време, продължаваха да откриват нови начини да създават изненади и задоволство един на друг. Накрая, след полунощ, заспаха прегърнати, успокоени, отпуснати, изтощени, влюбени.