— Ало?
Питър се ядоса. Ненавиждаше игричките, които някои си устройваха с компютъризираните телефони. Тъкмо щеше да затръшне слушалката, когато чу следващата дума:
— Пи-тър.
За част от секундата, преди телефонната слушалка да падне върху вилната, Питър осъзна, че дори ако компютърът, който го беше набрал, е включен към вътрешния телефонен указател на фирмата, е просто невъзможно някой да знае, че може да го намери на този номер. Отново вдигна слушалката до ухото си и попита:
— Кой е?
Хвърли поглед към светналите лампички на телефона.
Обаждането не беше от сградата на фирмата — пристигаше по външна линия.
— Кой ли се обажда? — повтори гласът сух, механичен — Ти самият се обаждаш.
Питър погледна слушалката, като че беше змия.
От нея долетяха още думи, всяка разделена от следващата с пращене, предизвикано от статичното електричество.
— Не очакваш от нас да останем натикани в тясното пространство на тази компютърна лаборатория, нали?
След няколко минути пристигна служителката от сектор „Поддръжка“. Носеше кутия инструменти.
— Готови ли сте? — попита тя.
— Не — отговори Саркар. Гласът му беше измъчен. — Съжалявам, че ви извикахме чак тук. Вече не е нужно да изключваме НЗМ в компютърния сектор, както и захранването в цялата сграда.
Жената изглеждаше изненадана.
— Както желаете.
— Приемете извиненията ми — каза Саркар.
Тя кимна и си тръгна.
Питър и Саркар останаха сами, вперили поглед един в друг. Бяха изумени.
— Наистина загазихме, нали? — каза накрая Питър.
Саркар кимна.
— По дяволите — изруга Питър. — По дяволите! — Последва дълга пауза. — Няма никакъв начин да ги изключим, след като са в електронната мрежа, нали?
Саркар поклати глава.
— И какво ще правим? — попита Питър.
— Не зная — отговори Саркар. — Не зная.
— Ако знаехме кой от двойниците е отговорен за убийствата, може би щяхме да намерим начин да го изолираме. Но, дявол да го вземе, как да го открием?
— Чрез различния морал на всеки един от тях — отвърна Саркар.
— Какво?
— Чувал ли си за Лорънс Колбърг?
Питър поклати глава.
— Бил е психолог и е правил изследвания върху начини на разсъждение, обусловени от нравствеността. Проучих трудовете му, когато подготвях експертна система за института по психиатрия „Кларк“.
— И оттук следва?
— Оттук следва, че цялата бъркотия е въпрос на морал — защо един от двойниците ти се държи различно от другите. Убеден съм, че ключът към загадката кой от двойниците е виновен, е свързан с природата на човешката нравственост.
Всъщност Питър не го слушаше.
— Можем ли да заличим копията по някакъв друг начин?
— Не и сега, когато са в електронната мрежа. Слушай, ти вероятно имаш право: трябва да определим кой от двойниците е виновен. Нека сега ти задам един въпрос.
— Какъв?
Саркар замълча, припомняйки си нещо.
— Да приемем, че съпругата на някой човек е болна от неизлечима болест. Но все пак животът й може да бъде спасен от лекарство, което струва двадесет хиляди долара.
— Каква връзка има това с нашия случай?
— Само слушай — това е един от тестовите сценарии на Колбърг. Да предположим, че съпругът е успял да събере само десет хиляди долара, но аптекарят е отказал да му даде лекарството, макар че съпругът е обещал да изплати останалата част от цената по-късно. Мъжът открадна лекарството, за да спаси живота на жена си. Каква е постъпката на съпруга от гледна точка на морала: правилна или погрешна?
Питър се намръщи.
— Правилна е, разбира се.
— Но защо? Именно това е ключът.
— Не… не зная. Просто е така.
Саркар кимна.
— Подозирам, че всеки двойник ще посочи в отговор различна причина. Колбърг е определил шест нива на разсъждение, при които определящ фактор е нравствеността. На най-ниско човек смята, че постъпва морално, когато избягва наказанията. Най-високо ниво, което според Колбърг са достигнали гиганти на нравствеността като Ганди и Мартин Лутър Кинг, е онова, при което моралното поведение се основава на абстрактни етически принципи. На този етап външните закони, насочени срещу кражбата, са ненужни; твоят собствен вътрешен морален кодекс ти диктува, че трябва да цениш живота на ближния повече, отколкото всякакви репресии, които самият ти може да понесеш заради извършеното престъпление.
— Ами аз вярвам тъкмо в това.
— Махатма Хобсън — отбеляза Саркар. — Бихме могли да предположим, че двойникът Контрол, ще споделя същата гледна точка. Но Колбърг открил, че престъпниците са на по-ниско ниво по отношение на нравствените разсъждения, отколкото непрестъпниците на същата възраст, които имали еднакъв коефициент на интелигентност. Бихме могли да фиксираме Амбротос на най-ниското първо ниво — нивото на избягване на наказанията.