— Но ако го направим — бавно каза Кейти, — ще има съдебно преследване.
— Наистина е така — потвърди Питър. — Ще повдигнат обвинения срещу нас.
— Какви обвинения? — попита Саркар. — Не сме направили нищо лошо.
— Шегуваш ли се? — рече Питър. — Мен може да ме обвинят в убийство. Или в съучастие в убийство. А теб — в престъпна небрежност по отношение на служебните си задължения.
Саркар разтвори широко очи.
— В престъпна небреж…
— Да не споменаваме, че попадаш под закона за компютърните хакери — добави Кейти. — Ако правилно съм разбрала всичко, ти си създал софтуер, който получава незаконно достъп до компютърните системи на хората и краде различни ресурси. Това е углавно престъпление.
— Но ние не сме възнамерявали да получим такова нещо в резултат на работата си.
— Федералният прокурор би могъл да ни прати директно в затвора — отбеляза Питър. — Някакъв господин и най-добрият му приятел създават софтуер, убиващ хората, които господинът ненавижда. Съвсем лесно е да обориш всякакви твърдения от сорта, че не съм имал предвид именно това през цялото време. Помниш ли съдебното дело срещу компанията „Консолидейтид Едисън“? Правилото на Франкенщайн. Онези, които искат да печелят от новосъздадените технологии, трябва да заплатят цената на непредвидените последици.
— Това са американски закони — възрази Саркар.
— Подозирам, че всеки канадски съд ще застане на същата позиция — каза Кейти.
— Независимо от всичко — заяви Саркар, — двойниците трябва да бъдат спрени.
— Да — подкрепи го Кейти.
Саркар погледна Питър.
— Вземи телефона. Набери девет-едно-едно.
— Но какво могат да направят в полицията? — попита Питър и разпери ръце.
— Биха могли да издадат заповед за изключване на електронната мрежа — каза Саркар.
— Шегуваш ли се? Само Комитетът по отбраната към Министерския съвет или Централният съвет на канадската полиция биха могли да го направят — при това след като се обяви военно положение, за да преустановят достъпа до информация в толкова голям мащаб. Ами ако междувременно двойниците се прехвърлят в САЩ? Или отвъд океана? — Питър поклати глава. — Не е възможно да изключим цялата мрежа в световен мащаб.
— Може би си прав — въздъхна Саркар.
Известно време всички мълчаха. Накрая Кейти каза:
— Струва ми се, че има начин ти сам да ги отстраниш от мрежата.
Двамата я погледнаха с очакване.
— Знаеш ли — продължи тя. — Създай вирус, който ще ги проследи и ще ги унищожи. Спомням си, когато бях в университета — онзи вирус в Интернет. За няколко дни се разпространи по целия свят…
Саркар изглеждаше възбуден.
— Може би — прошепна той. — Може би.
Питър го погледна. Опита се да овладее гласа си.
— В края на краищата двойниците са огромни. Няма да е чак толкова трудно да бъдат открити.
Саркар вече кимаше.
— Вирус, който ще блокира всички файлове, по-големи от… да речем, по-големи от десет гигабайта. Би могъл да търси два-три основни модела, извлечени от твоите нервни мрежи. И когато ги открие, да изтрие файловете. Да-да! Мисля, че бих могъл да напиша подобно нещо. — Той се обърна към Кейти. — Блестящо хрумване, Катерин!
— Колко време ще ти трябва да създадеш такъв вирус? — попита Питър.
— Не съм сигурен — отговори Саркар. — Никога досега не съм създавал вирус. Два дни.
Питър кимна.
— Да се молим дано планът ни успее.
Саркар го погледна.
— Пет пъти на ден се обръщам с лице към Мека й се моля. Може би ще имаме по-добър късмет, ако и вие двамата се помолите. — Той се изправи. — Я по-добре да тръгвам. Чака ме много работа.
ГЛАВА 39
Питър се опитваше да се подготви за неизбежната среща. Въпреки това всеки път, когато апаратът за връзка на бюрото му започнеше да бръмчи, той чувстваше как пулсът му се ускорява. Първите няколко пъти тревогата беше фалшива. После…
— Питър — изрече гласът на секретарката. — Инспектор Файлоу от полицейския участък „Метрополитън“ е тук и желае да се срещне с вас.
Питър пое дълбоко дъх, задържа го за няколко секунди в гърдите си, после го изпусна с дълга, подобна на шепот въздишка. Докосна едно копче на апарата и каза:
— Пуснете я да влезе.
Миг по-късно вратата на кабинета му се отвори и влезе инспектор Александрия Файлоу. Питър очакваше да я види в полицейска униформа, но тя беше със спретнато спортно сако, каквито носеха бизнесдамите, панталони в цвят, който подхождаше на сакото, и тъмнокафява копринена блуза. На ушите си беше сложила малки зелени обици. Късата й коса беше яркочервена, очите й — светлозелени. Носеше черно дипломатическо куфарче.