Сандра си припомни теста, който бе преминал Питър Хобсън с детектора на лъжата. „Не познавам никакъв човек, който може да ги е убил“ — беше казал той и апаратът беше отчел възбуда в основните показатели на жизнените му процеси, когато Питър беше произнесъл думата „човек“.
А сега той прекарваше голяма част от времето си в лаборатория, работеща по проблемите на изкуствения интелект.
Това беше прекалено разтърсващо, прекалено налудничаво.
И все пак Питър Хобсън не беше извършил убийствата. Детекторът на лъжата беше показал това.
Онова, за което предупреждаваха съдебните списания, може би вече се случваше в действителност.
Може би сега най-сетне то наистина бе факт.
Тук.
Сандра се облегна назад, опитвайки се да асимилира всичко.
Сигурно нямаше да е достатъчно да изисква разрешително за извършване на арест.
Не разрешително за извършване на арест. Не. Може би разрешително за извършване на обиск…
Тя съхрани в паметта на компютъра файловете на разследването си, изключи се от системата и се отправи към вратата.
Бяха необходими пет превозни средства, за да пристигнат всички на мястото на акцията: две патрулни коли с по двама униформени полицейски служители във всяка; полицейски микробус от участъка „Йорк“ с офицера за свръзка от тамошното полицейско подразделение — обискът щеше да се извърши на територията на участъка „Йорк“; колата на Сандра Файлоу, която нямаше никакви отличителни полицейски белези и с която щяха да пристигнат Сандра и Йоргенсон — началникът на отдел „Компютърни престъпления“; и синият фургон с електронна апаратура, с който идваха петима опитни експерти.
Конвоят спря на улица „Кони Кресънт“ №88 в 10:17 предобед. Сандра и четиримата униформени полицейски служители влязоха директно вътре; Йоргенсон отиде до фургона, за да обсъди положението с подчинените си.
Секретарят на компания „Огледален образ“ — азиатец на средна възраст — вдигна изумено глава, когато влязоха Сандра и четиримата униформени полицаи.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Напуснете мястото си пред компютъра, моля — каза Сандра. — Разполагаме с документ, който ни разрешава да извършим обиск в тази сграда. — И тя представи разрешителното.
— Трябва да извикам доктор Мухамед — заяви мъжът.
— Извикайте го — отговори Сандра и направи знак на един от полицаите, че не трябва да позволява на секретаря да използва компютъра.
След малко дойде слаб мургав мъж и попита:
— Какво има? — Гласът му звучеше загрижено.
— Вие ли сте Саркар Мухамед? — попита Сандра.
— Да.
— Аз съм детектив инспектор Файлоу от участък „Метрополитън“, Торонто. — Тя му подаде разрешителното за обиск. — Имаме основания да смятаме, че тук се извършват компютърни престъпления. Този документ ни дава право да претърсим не само офисите на компанията, но и вашите компютърни системи.
В същия миг външната врата рязко се отвори и в преддверието нахълтаха Йоргенсон и петимата електронни специалисти.
— Внимавайте никой служител на компанията да не докосва компютърното оборудване — обърна се Йоргенсон към старшия униформен полицай. Ченгетата започнаха да се разпръскват из цялата сграда. Една от стените на коридора беше направена от стъкло и се виждаше голяма зала с апаратура за електронна обработка на информация. Йоргенсон посочи двама от подчинените си:
— Дейвис, Като, влезте там.
Двамата отидоха до вратата, но тя бе съоръжена със самостоятелен заключващ механизъм и апаратура за разпознаване на пръстови отпечатъци „ФАЙЛ“.
— Доктор Мухамед — каза Сандра, — документът, с който разполагаме, ни дава право да разрушим всеки заключващ механизъм, ако сметнем, че това е необходимо. Ако предпочитате да не го правим, моля, отворете тази врата.
— Вижте — почна Саркар, — не сме направили нищо лошо и…
— Отворете вратата, моля — изрече твърдо Сандра.
— Искам да прегледам разрешителното ви с моя адвокат.
— Хубаво — каза Сандра. — Джоунс, разбий вратата.
— Не! — извика Саркар. — Добре, добре. — Той се приближи до вратата и притисна палец към синия правоъгълник на апарата „ФАЙЛ“. Заключващият механизъм щракна и вратата се отвори. Дейвис и Като влязоха; първият се отправи към централния компютър, а вторият веднага започна оглед на всички системи, съхраняващи статистически данни.
Йоргенсон се обърна към Саркар:
— Тук разполагате с лаборатория за изкуствен интелект. Къде е тя?
— Не сме направили нищо лошо — повтори Саркар.