Един от униформените полицаи се появи на прага и каза:
— Тя е на долния етаж, Карл!
Йоргенсон затича по коридора, останалите трима членове на екипа му го последваха. Сандра забърза след тях, проверявайки знаците на всяка врата, край която минаваше.
Секретарят от азиатски произход се появи в другия край на коридора. Изглеждаше разтревожен. Саркар извика:
— Кал Каджеви, обади се на моя адвокат… кажи му какво става тук. — После забърза след Йоргенсон.
Бе работил в лабораторията по изкуствен интелект, когато го извика секретарят, и беше оставил вратата отворена. Сега Йоргенсон вече стоеше пред главния компютър и изключваше клавиатурата. После направи знак на един от подчинените си, който му подаде друга клавиатура — беше със сребърни клавиши и бе поставена в лъскава кутия. Диагностичен апарат. Всяко докосване на клавиш щеше да бъде отпечатано, всеки отговор от компютъра, всяко забавяне на достъп до диска щеше да бъде записано.
— Хей! — изкрещя Саркар. — Това са фини системи. Внимавайте!
Йоргенсон не му обърна никакво внимание, а седна на стола и измъкна от куфарчето си пластмасова папка. Тя съдържаше богат асортимент дискети, компакт-дискове и електронни карти за проверка на компютърните системи. Избра карта, която пасваше на драйва, пъхна я в компютъра, после натисна няколко клавиша върху своята клавиатура.
Мониторът на компютъра се изчисти, после се изпълни с информация за системата.
— Първокласно оборудване — измърмори Йоргенсон впечатлен. — RAM — 512 гигабайта, пет паралелни копроцесора, автореференциална архитектура… И всичко е последна версия. Прекрасно!
Той приключи проверката със своята програма и започна да преглежда съществуващите в системата директории.
— Какво търсите? — попита Саркар.
— Нещо, което би представлявало интерес — отговори Сандра, влизайки в лабораторията. — Всичко. — След това се обърна към Йоргенсон: — Имате ли проблеми?
— Засега не. Той вече се беше включил, така че не се наложи да отваряме файла с паролите.
Саркар полека се отдалечаваше от групата към един компютър в другия край на помещението — от масичката пред него стърчеше микрофон.
— Искам връзка — тихо каза Саркар, после, без да чака отговор от компютъра, добави: — Име за свръзка — Саркар.
— Здравей, Саркар — отговори компютърът. — Да прекъсна ли връзките ви с мрежата?
Сандра Файлоу се приближи зад него; заобленият край на зашеметяващата й палка докосна кръста му.
— Спрете — каза тя, после протегна ръка и изключи превключвателя, означен „Входни команди: глас“.
На вратата се показа Ковалски, офицерът за свръзка от участък „Йорк“.
— Горе имат едно кресло от бръснарски салон — каза той високо, после впери поглед в Саркар. — Да не би да подстригвате тук клиентите си?
Саркар поклати глава.
— Всъщност това е зъболекарски стол.
Йоргенсон се обади, без да повдига глава:
— Без съмнение, помещение за наблюдение — заяви той, после каза на Саркар. — С удоволствие прочетох статията ви в журнала „Изследвания в областта на изкуствения интелект“ от миналия брой. Ще прегледам помещението за наблюдения след малко. — После продължи да печата команди върху сребристочерната си клавиатура.
— Ако просто ми кажете какво точно търсите… — гневно почна Саркар.
— По дяволите! — изруга Йоргенсон. — Тук има няколко кодирани банки с файлове.
Сандра погледна Саркар.
— Какъв е декодиращият ключ?
Саркар, усетил, че най-сетне контролира в известна степен положението, каза:
— Не съм длъжен да ви го покажа.
Йоргенсон стана от стола и сви рамене.
— Валентина е работила за КГБ, когато преди години имаше такова нещо. На света няма много неща, които не би могла да разшифрова.
Валентина пъхна няколко карти в компютъра и започна да печата с дива скорост, макар и с два пръста. След няколко минути впери поглед в Саркар и върху лицето й се изписа разочарование. Саркар се оживи — може би тя не беше така добра, както бе казал Йоргенсон — но после сърцето му се сви. Разочарованието й беше просто на човек, който се е надявал да се изправи срещу сериозно предизвикателство, но не е станало така.
— Алгоритъмът на Хенсакер — каза тя със силен акцент. — Можехте да измислите нещо по-умно. — Валентина натисна още няколко клавиша и екранът, до този момент изпълнен с безсмислени фигури, се изпълни с кодови списъци на източниците.
Тя стана и Йоргенсон отново се зае с работата си, като първо изчисти екрана и замени картата на Валентина с една от своите.
— Започни търсене — каза Йоргенсон.
Екранът се изпълни със списък, състоящ се от множество колони, съдържащи над двеста термина, подредени в азбучен ред.