Выбрать главу

— Тук се съхранява огромно количество информация — измърмори той. — Използвани са най-разнообразни схеми на компресия. Търсенето ще ни отнеме доста време. — Йоргенсон се изправи. — Ще отида да огледам помещението за наблюдение.

Питър имаше среща на Управителния съвет на болницата „Норт Йорк“ и вместо да пропилее целия предобед в телефонни разговори от кабинета си, реши да свърши малко работа от дома си. Ала му беше трудно да се съсредоточи. Саркар беше казал, че вирусът ще е готов днес, но Питър чувстваше, че самият той трябва да направи нещо.

В 10:30 той се свърза с компютърната система на „Огледален образ“, надявайки се да отговори на въпроса как двойниците бяха успели да избягат в електронната мрежа.

След като се свърза, подаде командата КОЙ, за да провери дали Саркар също се е включил в системата. Искаше да му изпрати поздрав по електронната поща. Да, Саркар вече работеше. Питър подаде командата КАКВО, за да разбере с какво точно се занимава Саркар; ако беше някаква странична задача, той вероятно не седеше пред компютъра и поздравът по електронната поща щеше да се окаже чиста загуба на време.

Отговорът на командата КАКВО съдържаше следното:

ТОЧКА ПОЛЗВАТЕЛ ВРЕМЕ НА ВКЛЮЧВАНЕ ЗАДАЧА

002 САРКАР 08:14:22 ТЪРСЕНЕ НА ТЕКСТ

Е, търсенето на текст можеше да бъде както странична, така и централна дейност. Питър се ползваше с високи привилегии по отношение надзора над програмите на Саркар. Той повика копие от резултатите по задачата в точка 002 върху собствения си монитор. Екранът се изпълни със списък на термини, в съответствие с които се извършваше търсенето, както и с непрекъснато обновяваща се информация колко пъти е споменат даден термин. Някои термини — като Торонто например — досега се бяха появили много пъти, но други…

„Боже мой! — помисли си Питър. — Какво е това?…“

Саркар търсеше всичко в системата, имащо връзка с „Хобсън“, „Пийт“ и „Кейт“ и…

Питър напечата съобщение по електронната поща: „Много сме любопитни, нали?“ Тъкмо щеше да го изпрати, когато забеляза пълните параметри на търсенето, — посочени в забележка: „Претърси всички системи; във всяка система претърси всички данни, контролирани от централния процесор и тези извън негов контрол, както и цялата работна памет“.

Такова търсене можеше да отнеме часове. Саркар никога не би подал подобна команда — той беше прекалено добре организиран, за да няма представа как да стесни параметрите на търсенето.

Питър огледа другите условни термини, в съответствие с които се извършваше търсенето.

О, дявол да го вземе!

„Ларсен“, „Ханс“, „прелюбодеяние“, „интимна връзка“.

По дяволите, по дяволите, по дяволите! Саркар не би се занимавал с подобно търсене. В системата се беше включил някой друг.

Точка 002 беше лабораторията за изкуствен интелект в „Огледален образ“. Питър се завъртя на стола и се обърна към телефона си. После натисна клавиша за светкавично набиране на номера на лабораторията.

Телефонът в лабораторията за изкуствен интелект иззвъня.

— Мога ли да отговоря? — попита Саркар.

Сандра кимна. Тя внимателно наблюдаваше екрана. Често срещаните термини за търсене от списъка се повтаряха много пъти — „интимна връзка“ например досега се бе появила над четиристотин, — ала „Хобсън“ и „Ларсен“ — нито веднъж.

Саркар отиде в отсрещния край на стаята и натисна клавиша „ОТГОВОР“.

Търговската марка на телекомуникационната компания „Бел Канада“ изчезна от екрана и Питър видя разтревоженото лице на Саркар.

— Какво става… — започна Питър, но зад рамото на Саркар забеляза профила на Сандра Файлоу и веднага затвори.

Файлоу беше там, в „Огледален образ“!

Неочакван обиск. По дяволите, обиск!

Питър погледна екрана, все още излъчващ развитието на търсенето в точка 002. Нищо не беше излязло за „Хобсън“.

Той помисли за миг, после започна да натиска различни клавиши. Отново се включи в системата, използвайки „Саркар“ като дума за осъществяване на връзката. Използва и паролата, която беше чувал да ползва Саркар. После стигна до поддиректорията „Средства за диагностициране“ и извика списък на всичките й файлове. Имаше стотици програми, включително една, която се наричаше „ТЕКСТТРЕП“ — „засичане на текст“. Това му звучеше обещаващо. Той натисна клавиша „HELP“, откъдето щеше да получи информация как действа програмата.

Добре. Тъкмо онова, от което имаше нужда. Синтаксис: термин, в с съответствие с който се осъществява търсенето; термин за заместване; параметри на търсенето.