БУРЯ
Актън, Калифорния
Сега
3:14 ч.
Дан Шорт фантазираше за по-малката сестра на жена си. Това бе много опасно не само поради последствията, до които могат да доведат такива мисли, но и поради факта, че го правеше, докато спускаше големия влекач, марка Кенуърт, надолу по стръмния наклон, при внезапно сгъстилата се мъгла. Тъкмо се мъчеше да си представи как ли изглеждат гърдите на Денис, когато неочаквано в мъглата пред него се появиха червените задни светлини на кола. Настъпи с всички сили педала на спирачката. Хидравликата засвистя, зафуча и зацепи. Камионът продължи да се свлича надолу и гумите застъргаха в асфалта заради неуправляемата инерция на тридесет и седемте тона замразен пулп в хладилния прицеп отзад. Металът простърга, когато превключи на по-ниска скорост и той не на шега се уплаши, заради тежестта, която го притискаше отзад. При адреналиновата експлозия в кръвта съвсем ясно си представи как прицепът се мята като разгневен скорпион и със страшна сила изхвърля кабината през металния парапет на шосе номер 14, за да се разбие долу в скалите.
Но тази вечер той имаше късмет. Гумите попаднаха на сух асфалт и зацепиха на място. Камионът се разтресе и поднесе встрани, но остана на пътя и в последния миг избегна удара с бавно движещата се отпред кола.
Дан стисна волана и дъхът му заизлиза на хриптящи тласъци. Реши, че това е Божие предупреждение. Престани да мислиш за прелюбодеяние с осемнадесетгодишната балдъза, или…
Въздъхна, когато със замъглен поглед видя стрелката за разклона към магистралата Сиера да се появява от мъглата като спасителен маяк. Кракът му леко докосна спирачката няколко пъти, колкото да намали скоростта, и чудовището зави кротко към паркинга на „Коневръза“.
Пред денонощното крайпътно заведение бяха останали малко празни места. Нехарактерната лятна мъгла бе прогонила шофьорите от пътя в старите, лекьосани сепарета вътре.
Дан спря камиона до друг като неговия и скочи на земята с разнебитени кости и изтръпнал задник. Затръшна вратата и се завлече към крещящо осветения бар-ресторант, като разкопча прогизналата си от пот риза. Боже, помисли, като погледна талазите мъгла, носещи се над шосето, това би трябвало да те поохлади малко. Но всъщност само затрудняваше дишането. С приближаването му до входа влажният въздух сякаш още повече натежа. Задушаваше го и му се струваше зареден с електричество, сякаш се кани да вали. И наистина, когато отваряше вратата, в стъклото зърна отблясък на мълния. Погледна към небето. Видя само кондензирана влага, осветена в оранжево и зелено от неона. Вдигна рамене и влезе.
Ако беше останал само още за миг и ако бе погледнал назад, а не към небето, щеше да види друга светкавица, прескочила между неговия и съседния камион. Би могъл да си помисли, че е кълбовидна мълния. Щеше да сгреши.
Уличните лампи премигнаха и угаснаха. Мъглата започна да се всмуква между камионите, където се образува вихрушка. Бяло-сини, побеснели пипала от енергия затанцуваха в стоманения процеп между тях и запращяха като смачкан целофан. От асфалта нагоре се издигна прашен демон и започна да засмуква хартии и фасове. Ниското жужене прерастна във вой, сякаш някой се мъчи да настрои радиоапарат в зареден със статично електричество въздух. Накрая го настрои.
Тук.
Невероятната светкавица се завъртя в бясно кълбо от енергия, пронизвано от мълнии. Страничните огледала на камионите се извиха навън и се счупиха. Избухна блясък, сякаш от хиляди фотосветкавици. След това всичко приключи с едно силно пукане, сякаш от увеселителна бомбичка. Светлината бързо изчезна, облакът изпарения се разнесе и там, където допреди миг не бе имало нищо, се появи някакъв предмет.
Беше гол мъж.
Масивното му тяло бе покрито с бяла пепел, която се сипеше като фино брашно, когато той се изправи и раздвижи перфектно оформения си торс. Късоподстриганата му коса димеше. Лицето му не изразяваше никакви чувства. Очите му, кобалтово-сини, съживени, но все пак мъртви, приемаха, но не излъчваха нищо.
Ръцете бяха образец на сила и симетрия, гневната извивка на бицепса, стеснен безукорно при лакътя, преминаваше с математическа прецизност в жилестата долна част и накрая в почти изящно тънките китки.
Човекът от огъня пое въздух, като разшири неземния си гръден кош, и предпазливо проучи атмосферата. Отбеляза без учудване високото съдържание на влага. То щеше да остане гол факт, докато не се свърже с много други, които бързо щяха да го ориентират във времето и мястото.