— Забрави да кажеш „моля“.
Последва нов смях, сега по-силен и по-свободен. Усещаха, че този няма намерение да се бие. Въпреки внушителната си физика, той бе застанал глуповато пред тях, с празен поглед на муцуната си. Трябва да е някой куку.
Робърт не обичаше кукувците. Напомняха му за щурия му баща. Освен това искаше да продължи играта. Вдигна пурата и я смачка в гръдния кош на непознатия. Чу се леко цвърчене, като от пържещ се бекон. След което настъпи тежка тишина.
Тя извади Дан от размишленията му и той хлъцна, като забеляза голия посетител. На гърдите му имаше димяща, обгорена дупка. Въпреки това по нищо не личеше, че го боли. Това, което се случи след това, стана толкова бързо, че на Дан му се стори, че не се е случило. Почти.
Голият протегна спокойно длан и сграбчи месестата ръка на Робърт с хидравличния си захват. Мотоциклетистът усети невъзможно силните пръсти, които мачкаха мускула му като стоманени клещи, и се разкрещя с цяло гърло.
Единият от приятелите му вдигна билярдната щека за тънкия край, сякаш бе бухалка за бейзбол. Тежкият край изсвистя във въздуха и се счупи на две в тила на непознатия.
Невероятно, но той сякаш не забеляза това. Без да пуска Робърт, ръката му се завъртя отзад, хвана най-тежкия билярдаджия за предната част на якето и рязко го изпрати през близката витрина. Полетяха стъкла и той се приземи навън като каса с говеждо. След това непознатият вдигна с една ръка сто и двадесетте килограма на Робърт, пренесе ги над бара и през гишето на кухнята ги приземи върху голямата плоска скара. Когато горещият метал докосна кожата му, излезе пара. Робърт нададе вой и започна да се вие и мята, докато не падна на пода като димяща купчина.
Третият мотоциклетист извади нож с двадесетсантиметрово острие и замахна към лицето на непознатия. Но той улови свистящия метал с гола ръка и, стиснал острието, го изскубна. Хвърли го нагоре и го хвана за дръжката. След това се извъртя рязко, пльосна мотоциклетиста по очи върху масата за билярд и със свистене закова рамото му за дървения плот.
Когато всичко свърши, Дан бе мигнал три пъти. Както и другите посетители, той бе толкова втрещен, че само можеше да наблюдава безмълвно как голият заобикаля бара, минава покрай Лойд и влиза в кухнята. Не само защото всичко стана толкова бързо. Или защото извършителят явно бе много по-жесток от трима очевидно порочни мъже. Наистина, това би накарало всеки да се поколебае. Но именно начинът, по който той извърши всичко, задържа хората по местата им. Нямаше приемливо обяснение или разумна причина, или възможен мотив за хладнокръвната жестокост на голия. Това означаваше, че със сигурност е побъркан. А с толкова безумен и толкова див човек не бива да си имаш работа.
Готвачът — мексиканец мислеше горе-долу същото, докато отстъпваше с препъване назад от непознатия, който крачеше към псуващия от болка Робърт, все още на пода. Вдигна глава, когато сянката се надвеси над него. Ръмжащ като ранено животно, той се мъчеше да извади военния си автоматичен „Колт“, калибър 0.45, изпод опърленото кожено яке. Но обгорелите му пръсти не можаха да натиснат спусъка. Непознатият замахна и грабна оръжието, сякаш убива муха. Робърт се изпълни с ужас, като видя голият да вдига пистолета. Но вместо да го насочи, той започна да го разглежда внимателно.
За миг проанализира калибъра и състоянието му. И през ум не му мина да го насочва към падналия на пода. Обектът бе временно неутрализиран. Да го застреля би означавало излишно изразходване на сила. Той не искаше нищо повече от първоначалното. Обърна безчувствените си очи към падналия.
Мотоциклетистът потрепери, всичките му мозъчни клетки заработиха, трябваше да реши какво да прави. Да се съпротивлява повече изглеждаше немислимо. Вече нямаше с какво. Лудият нудист му бе отнел пистолета с такава лекота. Сега Робърт нямаше избор. Той бавно бръкна в джоба на якето си и с болезнена гримаса заради вече отеклата си ръка извади ключовете за мотора. Плъзна ги по пода към краката на кукуто. След това, ръмжащ от болката, причинена от едно счупено ребро, започна да се изхлузва от якето.
Дан се промъкваше странично към вратата, когато непознатият излезе от кухнята, вече облечен с черното кожено яке, черните кожени панталони и тежките подковани ботуши. Той съсредоточено се насочи към хората, събрани около закования на масата за билярд, стенещ мотоциклетист. Те се отдръпнаха бързо, както Червено море пред Мойсей. Без да каже дума, той измъкна ножа. Кървящият се свлече на пода с обезумял поглед, а непознатият продължи към вратата. Никой не се осмели да застане на пътя му. Когато мина покрай него, Дан, разтреперан от страх, изфъфли: