— Чао.
Мъжът се обърна — не, по-скоро извъртя глава. Безжизнените очи фиксираха Дан в продължение на микросекунда, която му се стори безкрайна. След това бутна вратата и излезе, като я остави да се затвори с трясък.
Дан потръпна и избърса влажното си чело с опакото на ръката си. Боже, размина се на косъм!
Отиде разтреперан до прозореца, а всички останали мълчаливо застанаха зад него и ужасени видяха как се запътва към трите мотора. Всички, освен Лойд. Той погледна навън, после ранения на пода. Увеличаваща се локва кръв обагряше килима. Лойд хвърли престилката и изтича зад бара, като посегна към нещо скрито.
Навън непознатият се приближи до мотоциклетите. Мушна колта в колана си и вкара ключа в контакта на първия. Не беше този. Без да се колебае или тревожи, той просто отиде до следващия. Ключът влезе. Преметна крак през масивния 1380-кубиков харли, фат бой3, с ергономична седалка и черешово-черен цвят. Всеки разумен мотоциклетист би платил скъпо за такава машина. Непознатият изглежда бе напълно запознат с нея. В действителност, той можеше за миг да види пълното техническо описание на всеки детайл от мотора. Но… той не бе нормален човек. Бе избрал това превозно средство заради надеждността му, маневреността и скоростта — най-важните изисквания за предстоящата му мисия.
Мушна камата в ботуша си и ритна стартера веднъж, силно. Двигателят моментално запали с гърлено боботене, което накара метала да завибрира. Непознатият се огледа наоколо в бързо разсейващата се мъгла и включи тежкото желязо на скорост.
Преди да успее да отпусне съединителя, на вратата на бара се показа Лойд с деветмилиметрова рязана карабина „Уинчестер“ в ръце. Даде изстрел във въздуха и гърмежът изтрещя над рева на мотора. След това зареди нов куршум и се прицели в гърба на непознатия.
— Не мога да те оставя да гепиш мотора на момчето, синко. Слизай, или ще те смъкна аз.
Мъжът се обърна и хладно изгледа Лойд. След секунда изключи от скорост. Качи мотора на стойката. Слезе от него и спокойно се запъти към собственика. Лойд не отстъпи и докато непознатият се приближаваше, за да застане нетрепващ пред дулото на пушката, у него за надмощие се бореха ядът и страхът. Лойд мигна, за да махне потта от клепачите си, мъчейки се да разбере дали е в състояние да застреля от упор човек заради някаква си машина, която дори и не беше негова. Естествено, не можеше да го остави да си отиде ей така, след като е тероризирал клиентите му и е откраднал тяхна собственост. Това бе неговият бар. И дължеше лоялност на всеки, който прекрачва прага му. Ако този дивак се отърве без нищо, ще загуби клиенти. От друга страна…
Ръката на непознатия се стрелна като нападаща кобра и му измъкна пушката. Едно гладко, премерено движение и сега дулото бе на сантиметри от лицето на Лойд.
Челюстта му се отпусна. Тъкмо започваше да си мисли, какво ли е да ти пръснат главата от няколко сантиметра, когато мъжът, който държеше оръжието без да трепне протегна другата си ръка и изпъна пръсти напред…
О, по дяволите.
Но непознатият само извади от джоба му чифт големи слънчеви очила, сложи ги на очите си, рязко се обърна и се запъти към мотора. Промуши карабината между жилата на спирачката и амбреажа и ръкохватките на кормилото, и полетя в тъмнината сред дъжд от чакъл.
Лойд се свлече покрай рамката на вратата, щастлив, че още е жив.
Дан проследи с поглед изчезващия в мъглата мотор и си помисли колко близо е бил до смъртта, два пъти през тази вечер. Трябва да е поличба. Закле се, още там, никога повече да не фантазира за други жени.
Карла бе само първата от много невинни хора, чиито живот щеше да се промени безвъзвратно и без да узнаят заради пристигането на втория Терминатор.
Терминатор с рев се насочи по шосе номер 5 към Лос Анджелес. Отраженията на студените, бяло-зелени крайпътни лампи непрекъснато преминаваха през никела на машината и проблясваха в заоблените очила на киборга като следи от трасиращи куршуми.
ДВАМАТА ОСТИН
Лос Анджелес, Калифорния
4:58 ч.
В сенките под моста на Шеста улица, сред творческата бъркотия на множество графити, някой е напръскал с малки, добре оформени букви „Историята е мъртва“. Това бе необикновено ясновидство, като се вземе предвид това, което вече бе започнало да се случва с тъканта на реалността. Тези думи бяха написани и на още няколко места. Най-вече в източния испански квартал на града, близо до стадиона Доджър и на една стена до обсерваторията Грифит на Холивудските възвишения.