Тогава спря да се движи.
Замръзна на място.
Лицето застина в гримаса на необуздана ярост.
Устройството за смърт замръзна в ледената пара като коленичила статуя.
Азотът изтече и започна бързо да се изпарява. Терминатор, на крачка от леда виждаше ясно T1000. Извади пистолета и се прицели.
— Hasta la vista baby!
БАМ! Куршумът удари кристализиралата метална фигура и освободи огромното напрежение между молекулите. T1000 се пръсна на милиони, подобни на диаманти частици, които се разлетяха във въздуха и се посипаха в кръг с диаметър от няколко метра.
Терминатор свали пистолета и се опита да се усмихне. Може би щеше да изглежда по-добре, ако по-голяма част от лицето му бе в изправност.
Имаше вид на човек, който се нуждае от дълга почивка.
Състоянието на Сара бе много лошо. Бе в съзнание, но крайно обезсилена. Джон опита да отвори вратата. Бе заклещена. Отвори я с ритник.
— О̀кей, мамо. Трябва да тръгваме. Всичко свърши.
Помогна й да се свлече от седалката. Коленете й се огъваха. Джон се опита да поеме част от теглото й и протегна ръка, за да вземе пистолета от седалката. Закуцукаха към Терминатор.
— Мъртъв ли е?
Застанал на колене, киборгът вдигна поглед към разсейващия се облак. Горещината от пещите бе изпарила по-голямата част от азота.
Кристалите, останали от T1000, се втечняваха. Превръщаха се в хиляди подобни на живак капки, разпилени по пода. По течния метал играеха отблясъците на доменните пещи.
Терминатор се помъчи да се изправи. Едната му ръка бе пречупена, дланта смачкана и почти безполезна. Няколко от сервомеханизмите на крака му бяха повредени, но можеше да се поправят. Но сега едва стоеше изправен. Когато Джон и Сара стигнаха до него, той каза:
— Нямаме много време.
— Какво? Защо?
Терминатор посочи. Те видяха как най-близките една до друга капки на T1000 се раздвижват. След още малко се съединяваха в по-големи капки, после в още по-големи и бързо се оформи една централна маса.
Сара гледаше всичко това в мъглата на полусъзнанието. Силите й я бяха напуснали, но тя схващаше какво означава всичко това. Прошепна отчаяна в ухото на Джон:
— Не е свършило.
Той й повярва.
— Хайде, да вървим!
Терминатор преметна ръката на Сара през рамото си и двамата закуцаха към вътрешността на корпуса.
Зад тях нещо се движеше. От локва живак изникна сребърна глава. Издигаше се все по-високо, от течната маса се появиха рамене, погледът веднага се насочи към жертвата.
Джон погледна ужасен назад и видя…
… как T1000 се изправя в човешки ръст. Все още приличаше на живак, но чертите му се възстановяваха бързо. Направи първата крачка след тях.
Сара се препъна. Те бързо я вдигнаха на крака и продължиха. Терминатор влачеше смазания си глезен и куцаше. Джон ги теглеше, буташе, караше ги да вървят напред. Завиха зад един ъгъл и се озоваха в прохода между две извисяващи се нагоре пещи. Хаос от чудовищна машинария. Горещината бе непоносима и въздухът трептеше сред пулсиращия тътен. Сара извика от болка и се препъна отново.
— Хайде, мамо. Ще успееш. Хайде.
Изправиха я и продължиха. Кракът й кървеше, тя бе мъртвешки бледа. Джон погледна през рамо.
В централния проход T1000 направи крачка, вече като полицай Остин. Адският огън осветяваше безчувственото му лице. Продължи напред, на пръв поглед незасегнат от преохлаждането, но когато ръката му се плъзна по една черно-жълта предупредителна маркировка, поставена върху парапета, дланта му ставаше ту жълта, ту черна и цветът избледняваше някъде към лакътя. Отдели ръката си с усилие и се чу звук, сякаш някой отлепва тиксо от гладка повърхност.
T1000 погледна черно-жълтата си ръка и се напрегна да я върне към нормалното й състояние. По повърхността му беззвучно премина електричество. Беше се появил дефект. T1000 имаше проблем. Но не само с ръката…
С всяка стъпка цветът на пода „нахлуваше“ в долната част на краката му и избледняваше във въздуха. При новия допир отново се връщаше. Стъпалата му се опитваха да се слеят с пода. Способността му да приема вида на предметите, до които се докосва, бе извън контрола му.
Продължи напред без да прекъсне сканирането. Проблеми или не, мисията не бе завършила и все още можеше да убива. Зави зад ъгъла между пещите.
Терминатор зърна силуета на Остин, който ги настигаше в полумрака. Щом ги забеляза, започна да тича с широки крачки.
Киборгът остави Сара в ръцете на Джон.