Сара подскочи, когато силно тропане наруши възцарилата се за миг тишина. Бравата. Някой се мъчеше да влезе.
Зъбите й се разтракаха от страх, когато надникна над ръба на бюрото. Отвъд матовото стъкло на вратата се открояваше едър силует. Той беше. Знаеше си. Пъхна се обратно под бюрото. Обзе я див ужас. Преживяваше последните мигове от живота си.
Чу трясък от разбито стъкло. Някой бръкна през дупката и затърси ключа отвътре.
Вратата се отвори и чифт стъпки се втурнаха в стаята. Сара затвори очи. Не се случи нищо.
— Сара? — извика някой.
Позна Рийс.
Без да се колебае дори секунда, Сара се измъкна изпод бюрото и се затича към него.
Облекчението, което изпита Рийс, бе по-голямо дори от нейното. Тя бе жива; мисията бе все още жива. Грабна ръката й и хукнаха по коридора.
Пожарът, започнал в една-единствена стая, се бе разпространил и заплашваше да погълне целия участък.
В коридора, по който бягаха Рийс и Сара, се стелеше пушек, придружен от писъците на умиращите.
Рийс стискаше ръката на Сара в челична хватка, а разбитите от куршумите стаи прелитаха покрай тях. Нарочно избягваше коридорите — там бяха повечето трупове.
И точно там бродеше Терминатор.
Рийс бе свикнал да се бие от стая в стая и в тесни, изпълнени с плъхове тунели. Сега се чувстваше в свои води.
Бушуващият огън вече бе погълнал целия участък. Рийс съзнаваше, че само след секунди високите температури ще убият всички вътре.
Разби заключена с катинар врата, нахълтаха в някакъв склад и през прозореца му зърнаха паркинга. Рийс счупи стъклото, грабна Сара, която почти бе загубила съзнание от дима, и я избута навън.
Терминатор усети покачването на температурата. Кожата му скоро щеше да се вдигне на мехури и да умре, макар това да не бе от кой знае какво значение, след като вече бе разкрил присъствието си.
Престрелката бе затихнала. Нямаше кого повече да убива, а още не бе намерил основната си цел.
Киборгът започна да преценява различните варианти, по които е могла да избяга, но в този миг през пращенето на пламъците дочу тихото бръмчене на автомобилен стартер.
Терминатор незабавно осъзна къде се намира целта му. Хвърли празната ловна пушка и побягна към задния изход.
Когато стигна паркинга, Рийс вече бе успял да запали с оголените кабели един червен форд-пинто и шпореше към шосето. Видя застаналия на вратата Терминатор, на фона на пожара.
— Легни! — кресна на Сара.
Терминатор се прицели внимателно с автомата АR-180, като взе предвид скоростта на колата и тангентата, по която се отдалечаваше. Пусна три бързи изстрела, но пълнителят му свърши и мишената се скри зад ъгъла на сградата.
Рийс и Сара имаха късмет. Първият куршум удари левия калник, непосредствено зад фара. Вторият прелетя над двигателя; само сантиметър по-ниско и пинтото щеше да свърши. Третият се заби във вратата на водача и премина през нещо меко преди да се загнезди, без да причини вреда, в постелката на пода.
Целият следващ час Рийс прекара в шофиране — напълно съсредоточен, отлепяйки очи от пътя само за да провери състоянието на Сара.
Когато излязоха от паркинга и полетяха по Аламеда към междущатска магистрала 10, тя бе близо до истерията.
Целта му бе да излязат от града. Да спечели малко време. Да овладее ситуацията.
Отправи се на изток, по-далеч от града. Далеч от димящите трупове и от вървящия кошмар, който — Рийс бе сигурен — ще ги последва.
Караше „на сляпо“, с единствената цел да увеличи колкото е възможно разстоянието от касапницата в участъка. Но само след няколко минути намали ход, включи фаровете и започна доста успешно да имитира поведението на малкото други шофьори по пътя. Сара, стискала дотогава таблото пред себе си до побеляване на кокалчетата, в очакване на ново разрушително рали по тротоарите, си позволи леко да се отпусне. Но бе все още прекалено стресната, за да говори, така че пътуваха смълчани, а Рийс съсредоточи вниманието си върху изплъзването от врага.
— Радвам се, че си жива — каза Рийс, без да се обръща.
Тонът му бе искрен. Тя го усети и безмълвно се съгласи, а затихването на шока я отпусна още повече. Събра сили и успя да попита:
— Къде отиваме?
Рийс се усети, че не си е поставил определена цел, затова хвърли поглед в огледалото, убеди се, че никой не ги следва, отби от платното и отвори жабката. Зад резервните бушончета, таблетките против киселини и десетина ресторантски пликчета с кечъп и горчица откри пътна карта. Стара и избледняла, сигурно не отговаряше на сегашните пътища, но все пак бе нещо. Потърси ненаселен район. Намери.
— Най-сигурно ще е на юг. Може би Мексико.
Продължиха, без да разговарят, всеки потънал в мислите си. Сара се мъчеше да се примири със съдбата на Мат и Джинджър. Нямаше да успее скоро.