Обграден. Отрязан. Откъснат.
Рийс сканира терена със светкавична точност. Заключената с катинар стоманена врата бе само на няколко метра. Хвърли се към нея, съсредоточил масата си в таран, насочен към конкретна точка току над катинара. Силата на удара едва не му изкара въздуха, но вратата поддаде и го прикани към мрака зад себе си.
Очите му се напрегнаха, за да свикнат с новата тъмнина. Усети под босите си крака гладката, студена повърхност на покрития с плочки под. Втурна се напред огъвайки се, слаломирайки, блъскайки се из лабиринта на коридора, отскачайки от натрупаните високо редици от кашони, докато най-сетне съзря слаба хоризонтална ивица светлина, означаваща наличието на врата. Налетя й с пълна скорост и с удар на юмрука си я отвори.
Озова се в огромна зала, нашарена от ивици светлини и сенки, и продължи да бяга по мрежата от проходи между островите от маси и лавици. Мъчеше се да се ориентира в терена, заповядваше на зениците си да се отворят и да вършат работата си.
Ароматът на въздуха му бе познат. Антисептичен, филтриран. Като онзи, който бе вдишвал в подземните бункери миг преди сапьорският му екип да ги вдигне във въздуха. Никак не обичаше тая миризма. Ушите му доловиха далечното аморфно бръмчене на климатичната инсталация, преработваща атмосферата в сградата, а след това, зад гърба си, близо до вратата, през която бе минал, до болка познатото кънтене на бягащи стъпки, което му подсказа, че не е вече сам в мрачната утроба.
Рийс усили скоростта. Почти летеше през заобикалящата го тъма, ориентираше се по инстинкт, а звуците, създавани от собственото му движение, отскачаха от стените и се връщаха при него.
Едва тогава задейства зрението му. Пред него се простираха безброй редици несметни съкровища. Дрехи, мебели, инструменти. Дори само очертанията, които се мяркаха в мрака, му говореха за нещо невероятно, фантастично съкровище от бляскави многоцветни стоки.
Попаднал бе в универсален магазин.
Рийс се хвърли от пътеката в сянката на дълга закачалка с палта, затаи дъх и включи радара си. Въпреки гръмотевичния тътен на вилнеещата в ушите му кръв успя да засече звука на заплашващата го сила. Трима. Разделени. Приближават го в неравномерна дъга.
Рийс сканира стаята квадрант по квадрант, търсейки маршрут за оттегляне. Северозападната стена представляваше дебело стъкло. Здраво. И гледащо към улицата. Зад стъклото бавно пролази чернобяла патрулна кола, после изчезна от погледа.
Камуфлаж. Рийс се протегна безшумно към закачалката над главата си, откачи един шлифер, облече го и едва тогава осъзна, че му е било студено. Стъпките се приближаваха тихо към него. По плочките на съседния проход между дрехите проблясна шарещият пръст на фенерче. Движи се, движи се, движи се.
Издаващ не повече шум от струйка дим, Рийс се измъкна от сянката на закачалката и се спусна приведен ниско, рачешката, по ръба на пътеката по посока на стъклото. По цялата дължина на витрината стояха издокарани манекени и гледаха невиждащо към улицата. Рийс се промъкна между тях, опипа с поглед стъклото, но не откри изход. Вдигна очи. Над манекените висеше книжен транспарант: „МОДА ’84“. Идеално. Попаднал бе точно в целта.
Изведнъж по витрината пробяга прегарящата дъга на прожектор на патрулна кола. Рийс замръзна. Безполезно е, мина му през ум и се оттегли към центъра на сградата. Вече чуваше около себе си приглушени гласове и внимателно пристъпващи крака. Почти бе отминал някаква маса с мокасини от кожа и брезент, когато нещо го накара да спре. Сканирай! Движение? Никакво. Безлюдно. Къде сте, бе, копелета мръсни? Тишина. Добре, рече си Рийс, грабна чифт обувки от масата и ги лепна върху стъпалото на крака си. Малки. Друг чифт. Почти. Ще свършат работа.
Рийс се втурна по пътеката. Пред него запримигваха още фенерчета. Разузна района непосредствено около себе си. Накъде? Само на няколко метра в тъмното се гушеше метална кабина с отворена завеса. Отвън пишеше: „Снимки за паспорт“. Рийс се шмугна вътре, дръпна завесата, приседна на малкото столче и бързо нахлузи обувките.
Откак свят светува, всеки пехотинец знае, че чифт удобни ботуши са не по-малко важни за оцеляването от най-доброто оръжие. Рийс завърза обувките и размърда пръсти. Сториха му се леки и несигурни, с тънка подметка, която не ставаше за лош терен, но изработката бе здрава и горе-долу му ставаха. Отстрани имаха извезано по едно „Nike“. Сети се, че навремето е имало балистична ракета с такова название.