Когато стигна до нахлуването на Терминатор в бункера в момента, в който той разглеждаше снимката, Рийс прескочи факта, че на снимката бе тя. Изведнъж се смути, сякаш ако й кажеше, щеше да признае, че е едва ли не някакъв воайор. Дори прагматичната му откровеност не успя да се пребори с това чувство.
Спомни си как експлозията го зашемети и как първото, което видя, след като зрението му се възвърна, бе горящата наблизо фотография. Когато една полароидна снимка изгаря, тя се свива, сбръчква и изкривява, макар топящото и изменящо се изображение да продължава да се вижда.
Погледна надолу към истинската Сара, смъкнала се към скута му, потънала в тревожен сън. Усети и онова странно разместване и раздвояване на образа: deja vu6. Подобно нещо му се бе случвало и друг път, когато преди някоя мисия запомнеше в подробности картата на терена, а после, докато лазеше по местността, абстрактното сякаш се наслагваше върху реалността. Подготовката за събитието се превръщаше в самото събитие.
Сара се размърда и измърмори нещо. Лицето й бе обърнато към него, обезоръжено от невинния сън. Разгледа го. Въпреки подпухналостта, отпуснатата челюст и притиснатата в мръсната му риза буза, въпреки че изражението й в момента съвсем не бе благородно, в очите му тя изглеждаше красива. Прокара пръст по линията на носа и по пълните й устни. Поддадоха под допира му. В целия си кошмарен живот не бе докосвал нищо по-нежно. В гърдите му забушува някакво миниатюрно хеликоптерно витло. Дишането му се ускори и ръката му се разтрепери.
Цялото му тяло се превърна в купчина пепел, но на Рийс вече му бе все едно. Левият му прасец бе в плен на досадно схващане. Не му обърна внимание. Ръката, обгърнала Сара, бе станала безчувствена. Идиотщини. Беше в ръцете му, а едва я усещаше.
Внимателно отмести кичур коса от бузата й. Сара сбърчи нос и въздъхна. Усети топлия й дъх, помириса сладостта… Рийс стисна зъби. Заповяда на главата си да се проясни.
Тя отвори очи и ги фокусира върху Рийс.
— Сънувах… кучета — рече озадачена.
Сънят продължаваше да е размазана бъркотия от кошмарни сенки.
— Снощи ти разправях за тях — обясни й той. — Използваме ги да откриваме терминаторите.
При споменаването на терминаторите Сара изплува окончателно на вече утихналата повърхност на съзнанието и хвърли поглед назад към далечния и бурен водовъртеж, който бе преживяла предишния ден.
— О, Божичко — рече.
Но не като молитва.
Брия Каньон Роуд, 9:02 сутринта
Рийс и Сара изкачиха дигата и стъпиха на шосето. Над главите им прелитаха птици. От време на време някоя пикираше в храсталака зад гърба им.
Над полето отвъд дигата леката мъгла се стелеше на призрачни пластове. Във въздуха витаеше утринният аромат на влажни листа и дървесен сок.
Рийс хвана Сара за ръка и я поведе на юг по банкета на пътя. Осеяните с храсталаци хълмове, издигащи се само на метри от шосето, им създаваха чувство на защитеност. Отсреща бе дигата на магистрала 57, която вървеше успоредно на шосето. До ушите им достигаше шумът от периодично преминаващите по междущатската магистрала автомобили. Намираха се в ненаселена, обрасла с шубраци отсечка между Даямънд Бар и Брия. Пред себе си виждаха втора редица хълмове, а по тях — сондажни кули и бавно въртящи се нефтени помпи. Рийс спря в подножието на рампата, извеждаща на шосето.
— Необходима ни е кола — каза. — Трябва да сме постоянно в движение. — Посочи магистралата над главите им. — Накъде води?
Сара погледна картата. След като преобърна няколко страници, за да проследи връзките с други пътища, отвърна:
— Можем да хванем магистрала номер пет и да продължим на юг.
Рийс нямаше представа къде се намират в момента, а и не го интересуваше. Единствената му цел бе да се отдалечава непрестанно от модела 800. При появата на една тъмносиня тойота иззад завоя пред тях, измъкна полицейския револвер. Но още не бе успял да стъпи на шосето, когато Сара му изсъска:
— Прибери това нещо.
Сграби китката му с две ръце и я дръпна надолу, после се извърна и протегна ръка право напред, с вдигнат вертикално палец.
Колата приближи и намали ход, после ускори нагоре по рампата към магистралата. Двамата пътници, младежи, изкрещяха нещо нецензурно, а шофьорът — грубоват на вид мъж с бомбе на главата, свирна с клаксона.
Рийс се канеше повторно да вдигне пистолета, но Сара го възпря:
6
Нещо вече видяно Пое студения утринен въздух. Сивият бетон на тръбата стана ослепително бял от заливащата го слънчева светлина.