— Моят начин е по-сполучлив, повярвай ми.
Не му бе никак ясна церемонията с вдигнатия палец, но реши да й даде още една възможност. В края на краищата, това бе самата Сара Конър.
След три минути иззад завоя се показа голям барутносив шевролет пикап. Шофьорът спря в подножието на рампата и с незагасен двигател ги изчака да приближат.
— Ще ни качите ли? — попита Сара с възможно най-милия си глас.
От прозореца се подаде дълга сплъстена коса, буйна брада, очи и ухилена уста.
— Качвайте се. Но отивам само до Ървин.
— Чудесно — рече Сара с благодарен тон.
Рийс й помогна да се покатери в каросерията сред две протрити резервни гуми, торба мръсни дрехи и очукан сандък с инструменти. Радваше се, че методът й се е оказал успешен, иначе следващият път щеше да действа по своя.
Хотел „Панама“
9:22 сутринта
Терминатор правеше проверка на системите си. Резултатите отчиташе по вградения дисплей. Дългата колона от данни се появяваше на фона на инфрачервения образ, образуващ се в микроокуляра на окото. Вътрешните повреди бяха минимални. Пломбите по шасито бяха непокътнати, вътрешната хидравлика работеше с пълна мощност. Под нормата бе единствено външната кожа от органична плът.
Отнесено бе парче от скалпа, а отдолу се бе разкрил хромиран метал, покрит с тънък слой засъхнала кръв. От бузата висеше парче кожа, разкрило лъскавите захранващи кабели, които движеха челюстта.
По тялото на киборга имаше изобилие от синини и охлузвания, някои от последните — гангренозно загнили. Кръвоносната система се бе самоизключила, след като пневматичната помпа, поддържаща налягането, бе унищожена от сачма. Терминатор бе успял вече да зашие или закрепи с универсално лепило повечето съдирания и зеещи дупки от куршуми, осеяли тялото му. Но плътта му не зарастваше. В стаята вонеше тежко на гнилоч. От кофите за боклук на уличката няколко мухи се бяха вмъкнали през прозореца.
Терминатор бе почти безразличен към въздушното им нападение. Отпъждаше муха, само ако кацнеше върху окуляра, с което му пречеше да вижда. Останалите се разхождаха необезпокоявани по онези от раните, които не си бе направил труда да почисти или поправи.
Проверката на системите завърши с данни за захранването на Терминатор. Потреблението бе минимално — под 0,013, т.е. по-малко от една хилядна от наличната енергия.
Там, където би се намирало сърцето на обикновения човек, Терминатор носеше в торса си от свръхиздръжлива стомана ядрена батерия, скрита в капсулована закалена кутия. Мощността й бе достатъчна, за да се осветява един малък град цял ден, и служеше за задвижване на най-сложната система от хидравлични микродвигатели и сервомотори, изобретявана някога. Терминатор щеше да изкара с батерията значително повече от един ден, особено, ако редуваше усилената дейност с процедури на икономия.
В мига, в който Терминатор се превключеше в режим на икономии, излишната енергия започваше да се събира и съхранява от компактни кондензатори. Можеше да бъде възпрян единствено, ако торсът се разбиеше и тези жизненоважни източници на енергия бъдеха разрушени. Именно затова торсът бе облечен в три пласта броня от най-здравата възможна сплав.
Терминатор бе способен да действа с пълна мощност по двадесет и четири часа на ден в продължение на 1095 дни. Реално, през това време щеше да има куп възможности като сегашната, през които да работи на икономичен режим, с консумация на енергия равна на 40 на сто от функционалната. Оптическата система превключи на „само инфрачервено“. Оборотите на помпите се понижиха и налягането в двигателните агрегати спадна с 40 на сто. Енергията бе пренасочена към кондензаторите. При условията, в които бе протекла мисията му досега, Терминатор щеше да е способен на безкрайно действие, да прегази всякаква съпротива и да ликвидира целта, а после да оцелее без програма през ядрения ад, причинен от Скайнет и да се върне при своите господари-машини за препрограмиране.
Терминатор щеше да го има още много, много време.
Мухите, подули се от гниещата плът на киборга, сигурно щяха да се зарадват на подобна новина.
Магистрала 5-Юг, 9:57 сутринта
Пикапът влезе в детелината за преминаване на магистрала 5 и намали скоростта в сгъстяващото се сутрешно движение. Механичният грохот на камионите стресна Рийс и вниманието му се заостри. Докъдето стигаше погледът, бяха заобиколени от коли, микробуси и камиони.
Наближиха Тъстин. От двете страни на осемте платна на магистралата се издигаха наскоро построени три и шестетажни сгради от стъкло и железобетон, повечето от тях — банки и спестовни каси. Окръгът Ориндж бе заможен, предприемчив и упорито консервативен център на бизнеса. Градовете му по принцип си приличаха, въпреки впечатляващите имена от рода на Вила Парк, Ориндж, Пласентия и Йорба Линда.