Рийс не знаеше вече какво да мисли. Толкова излишни неща… толкова излишни.
Трафикът понамаля и пикапът изскочи от Тъстин. Сградите започнаха да отстъпват място на малкото останали портокалови горички в кръстения на тези плодове окръг. Сара обърна глава срещу вятъра и видя пред себе си стена от евкалипти. Сети се, че от отвъдната страна на гората е базата на морската пехота „Ел Торо“. Ако й потрябваше батальон морски пехотинци… но тогава си спомни за случилото се в полицейския участък.
Крадешком погледна Рийс. Та той бе един, при това — не много по-стар от нея, макар очите му да изглеждаха древни. Но така, както си беше сам, бе успял да я спаси от сигурна смърт. При това — неколкократно. Калено момче с дяволски силно чувство за дълг.
Въпреки това, сега, както се бе свил в каросерията на пикапа, й заприлича на смален, незначителен, уплашен и уязвим фантом.
Пикапът намали скорост и отби в най-дясното платно. Сара изви глава и видя, че слизат от магистралата при Санд Каньон Роуд.
Свиха на бензиностанцията в края на рампата.
— Последна спирка — провикна се весело шофьорът.
Хотел „Панама“
10:05 преди обед
Родни избута скърцащата количка от банята в края на коридора. Видя откачилата се табела „Не работи“, наведе се да я вдигне, огромното му шкембе се нагъна като неохотен акордеон и Родни изгрухтя. Хвърли табелата сред шишетата с дезинфекционна течност и течен сапун, с които бе натоварена количката. Запали изгасналата си пура, запуфка делово и обви плешивата си глава с дима, та да прогони острата миризма на перилните препарати.
Почука машинално и отвори вратата на сто и втора стая. Насреща му се усмихна Джасмин, току-що лакирал ноктите си в червено. Истинското име на „Джасмин“ бе Боб Хъртъл, но Родни страшно си падаше по краката „му“, когато тръгнеше да се разхожда пред „Панама“. Високите токчета подчертаваха идеално формата на прасците. На Родни му бе все едно как си изкарват парите за наема, стига да си го плащат. Джасмин, облечен в дълъг комбинезон, седеше сред всичките си налични имущества в стаичката три на четири метра и започна да се будалка с Родни.
Родни обаче бе имунизиран. Измете безмълвно и си излезе.
Стигна до сто и трета и усети, че ще си има неприятности. Миризмата не можеше да се сбърка с нищо друго и единственото, което му мина през ума, бе: „Майка му стара, пак някой алкохолик е пукнал. Вторият за тоя месец. Сега пак ще плъзнат шибаните ченгета, а мацките ще ме ругаят и ще ме замерят с пинсетите си за вежди.“
Като реши, че колкото по-скоро се залови с тая работа, толкова по-добре, Родни почука на вратата. Чу скърцане по пода, но никой не отвори. Почука втори път и извика:
— Ей, приятел, какво си внесъл в стаята? Да не е умряла котка? — с надеждата, че именно това ще се окаже причината.
Терминатор тъкмо бе наредил върху наплютото от дървеници легло вещите, които бе взел от апартамента на Сара. Чукането го принуди да се превключи в режим „бойна готовност“. Само след секунда и седем десети автоматичният „Магнум 375“ бе в ръката му с дръпнато петле и нацелен към човека от другата страна на вратата. Инфрачервеното зрение очерта застаналата там мъжка фигура. Тъй като по тона на гласа, физиката и пасивното поведение на мъжа — никакъв опит за влизане — Терминатор установи, че същият не представлява заплаха, към вратата не бе произведен изстрел. В противен случай щеше да постави в опасност сигурността на оперативната база, а това не бе приемлив вариант. На вътрешния дисплей се появи списък от възможните устни отговори:
НЕ
ДА
НЕ ЗНАМ
МОЛЯ, ЕЛАТЕ ПО-КЪСНО
ВЪРВЕТЕ СИ
ЕБИ СЕ
ЕБИ СЕ В ГЪЗА
Последният примигваше като най-подходящ и Терминатор го изговори достатъчно силно, за да се чуе през вратата.
— Еби се в гъза.
— Да ти го начукам на теб, приятелче — отвърна Родни и отмина с количката към дъното на мръсния коридор. По-добре живо копеле-алкохолик, отколкото умряло.
Във вонящата стая Терминатор прогони с ръка мухите, кацнали да снасят яйцата си в отворената орбита на окото му. След като избърса окуляра с парцал, машината вдигна тефтерчето с телефони, взето от жилището на Сара, и се зае да сканира методично бързо прелистваните страници.
Предварителният анализ на вероятностите сочеше, че тук ще открие ключа към сегашното местонахождение на плячката. За това сигурно щеше да е необходимо време, но за киборга факторът време нямаше значение.