Тържествеността на тази мисъл почти спря сърцето й. Обърна се към Рийс и го прегърна силно. Той се размърда, но не се разбуди. Това бе своего рода победа. Той бе в безопасност в нейните обятия. Сега около тях имаше някакъв непробиваем мехур, който нищо, дори един терминатор, не бе в състояние да пробие.
Нежно целуна лицето му и той изстена. Бе предотвратил смъртта, а тя му даваше живот. И двамата бяха учители. Знанието бе еднакво важно за оцеляването им. Любов и война. Удоволствие и болка. Живот и смърт. И издръжливост. И…
Но не бяха сами във вселената. Сара усети шума на цивилизацията отвъд вратата. Улично движение. Приглушени гласове от съседната стая. Воят на минаващ над главите им военен реактивен самолет. Кучешки лай. Нужна им бе издръжливост, след като ги преследваше една несломима машина, чиято единствена цел бе да ги унищожи. Ето какъв живот ги очакваше. Да бягат от нещо, което никога нямаше да престане да ги търси, което щеше да върви по петите им, докато и двамата не намереха своята смърт. Думата сякаш придоби почти физически измерения. Измеренията на Терминатор.
Осъзна, че трябва да променят стратегията си. Рийс явно бе тук единствено, за да попречи на Терминатор да я убие, да я скрие някъде на безопасно място, докато отмине войната, да й помогне да оцелее заедно със своя син, който да обедини съпротивителното движение и да обърне хода на събитията. Но как можеха да оцелеят, докато на този свят съществуваше и Терминатор? Рийс бе направил вече всичко възможно да го унищожи в „Тек Ноар“. Полицията го бе надупчила с куршуми. Но той продължаваше да ги преследва.
Сега имаха тръбни бомби. Но и нещо много по-мощно от елементарната животинска хитрост. Имаха чувство — толкова силно, че можеше да подхранва волята им, а може би и да им позволи да се обърнат и да чакат идването на Терминатор. Да му подготвят специално посрещане и да заличат копелето от този свят. Трябваше да има някакъв начин. И Рийс вероятно го знаеше.
Изправи се и започна да го буди, но очите му бяха вече отворени. Съсредоточил се бе върху нещо много далечно.
— Чуй кучетата — каза, а тонът му я изпълни с ледени висулки.
Тя се обърна към прозореца и долови далечния лай. Две кучета, после три. Четвърто започна да вие. Бяха доста далеч, някои — може би на повече от половин километър. Подемаха тревогата от задни и предни дворове, а химията на телата им се дразнеше от онова, което надушваха във вятъра. Кучето, усещащо един невидим за нас свят, е способно да погледне в очите на човека и да прецени дали зад тях се крие човешко същество или не. Накрая тревогата се поде и от завързаната пред мотела им немска овчарка.
Каквото и да се приближаваше, явно не издържаше на кучешката проверка. Хвърлиха се едновременно към дрехите си, а времето изведнъж ускори своя ход.
Терминатор подмина канцеларията на мотела и се устреми към целта, без да обърне внимание на ръмжащия звяр, удържан единствено от опънатата верига. С микропроцесори включени на най-високи бойни обороти, всяка нова стъпка бе по-енергична от предишната. Подробностите на заобикалящата го среда станаха кристално ясни и толкова наситени с информация, че обикновеният човешки мозък не би могъл да я възприеме. Силата на земното притегляне. Плътността и температурата на асфалта. Разстоянието до всеки отделен предмет. Скоростта на вятъра. Океанът от звуци, заливащ сензорните му датчици. Движението на топли тела зад измазаните стени. Точните измерения и качества на всичко в обсега на Терминатор се измерваха, засичаха и захранваха в постоянно ревизираното уравнение на движение и маса. Шансът им бе нулев.
Терминатор се изправи пред вратата на стаята им и вдигна автомата AR-180. Едно блъсване с крак бе достатъчно, за да я превърне в три натрошени дъски.
Машината престъпи прага и изсипа в стаята градушка от автоматен огън. Куршумите заблъскаха по голата маса и я разпиляха; преминаха през фотьойла и разхвърляха вата из въздуха; стигнаха и до леглото и го шариха, докато стана невъзможно върху димящия труп на матрака и металната рамка да е останал някакъв живот.
Терминатор смени пълнителя и се огледа.
Допуснал бе грешка. Дигитализираният му изглед на вътрешността на стаята изобразяваше всеки отделен предмет в контрастен релеф — всеки предмет, освен целта. Номерът на стаята — проверен два пъти. Вариант? Смени маршрута. Отхвърлен. Сканирай по-отблизо.