Киборгът бързо влезе в стаята и я огледа. Видя отворената задна врата и в същото време чу бягащите стъпки.
Хърб Росмор вдигна крак от газта на своя бронко-пикап и погледна сънливо към светещия надпис на мотел „Тики“. Трябваше да подремне, иначе пак щеше да изключи по магистралата и да отнесе някоя мантинела. По грешка бе свил малко по-рано, отколкото трябваше, та се озова в паркинга, гледащ към аварийните изходи от стаите. Псувайки под нос, превключи на задна и тъкмо да отпусне амбреажа, видя нещо, което го принуди да задави мотора.
От задния вход на една от стаите изскочи някаква двойка и се шмугна тихо, но бързо, покрай стената. И двамата бяха боси и мъжът обличаше в движение на голо дълъг шлифер. Момичето бе навлякло блузата си наопаки и мъкнеше някаква — изглежда — доста тежка найлонова торба.
Вдигайки глава, типът зърна Хърб и хукна бос през паркинга право към бронкото. Когато Хърб осъзна какво предстои, реагира моментално. Натисна копчето на вратата, след това се зае с ръкохватката на прозореца, воден от единственото желание да издигне някаква преграда между себе си и лудия. Но Рийс връхлетя, напъха ръка през недозатворения прозорец и сви стоманени пръсти около гърлото на Хърб. Хърб започна да се бори безпомощно с ръката му, но като видя пистолета в другата — подчини се безропотно и отключи вратата.
От отвъдната страна на сградата се чу силен удар, последван от заекващия пукот на автомата на Терминатор.
— Сара! — изрева Рийс и изхвърли Хърб на асфалта.
Тя бе вече заобиколила бронкото и се качваше с изкривено от ужас лице. В мига, в който на вратата се появи Терминатор, Рийс успя да завърти стартерния ключ.
Хърб разполагаше с един-единствен миг, за да се изтърколи настрани и да не бъде прегазен от лудия, който наду осемцилиндровия V-образен двигател и вдигна крак от съединителя.
От объркване Хърб не можа да прояви нещо повече от безразличие, когато чу как пикапа налетя челно на нещо твърдо и го сплеска в стената на мотела.
Премазаният бе мъж.
Ужасеният Хърб се сви на кълбо в мига, в който димящите гуми на бронкото изпищяха и мощният автомобил изфуча на заден ход от паркинга. Завъртя се около себе си, скоростната кутия изхърка от внезапното превключване на първа, после изчезна. Това само по себе си бе неприятно, помисли си Хърб, но още по-страшното взе, че се възправи досами него.
Едрият мъж, когото току-що бяха размазали о стената, и който се предполагаше, че е съвсем умрял, бързо грабна изтърваното оръжие, забеляза посоката, в която се отдалечи бронкото, обърна се и хукна през разбитата задна врата.
Само миг по-късно до ушите на Хърб долетя ревът на мотоциклет. След две секунди го видя да се спуска по тротоара в края на мотела. Профуча по улицата подир откраднатия пикап. Докато Хърб се изправяше на треперещите си крака, сред хаоса от объркани мисли изплува един трезв извод: нямаше да види повече своето бронко. Щеше да се окаже прав.
Насмалко не загинаха.
Сара бе стиснала таблото на камиончето. Точиците на уличните лампи прелитаха, а сърцето й лумкаше от съкрушителното чувство за deja vu. Насмалко не загинаха голи в обятията си. Машината се бе опитала да ги погуби по своя сляп и безсмислен начин, без причина, поне що се отнасяше до самата машина, освен тази, че изпълняваше заповедта на друга машина. А сега я виждаше как се приближава подире им. Единственият й фар постепенно се уголемяваше в огледалото за обратно виждане, сякаш бе тумор, който след малко щеше да избухне в бронкото. Ненавиждаше я.
Рийс вдишваше и издишваше в механичен, равномерен ритъм, като средство за овладяване на тялото си. Изви рязко волана и Сара се лашна във вратата, а бронкото излетя от пътя и след грозна дъга се приземи върху рампата, водеща към магистралата. После Рийс настъпи газта до ламарините и Сара се размаза върху облегалката.
Този път преследването бе по-различно. Вече наблюдаваше действията на Рийс с някаква смес от страх за него и гордост. Един миг му бе достатъчен да изнесе бронкото в най-лявото платно.
В този час движението по тези места бе рехаво. Няколко могъщи камиона и още по-малко леки коли, запътили се на юг към Сан Диего. Рийс сновеше с лекота между тях, сякаш бяха неподвижни.
Но и преследвачът им можеше да се похвали със същото постижение. Нещо повече. Терминатор постепенно, макар и мъчително бавно, ги настигаше, като неумолим и равномерно движещ се часовников механизъм. Сара погледна плахо назад и подскочи. Терминатор се бе лепнал вече зад тях и й се стори по-грамаден, отколкото в изкривения образ на огледалото. Легнал бе над кормилото, за да намали съпротивлението на въздуха, навил бе докрай ръкохватката за газта и вече приготвяше автомата за бой. После киборгът се изправи срещу вятъра и вдигна оръжието с една ръка. Дулото не трепваше. Насочено бе право в нея.