— Да ти еба майката! — изреваха и двамата, не съвсем едногласно.
Влекачът и прицепът се занесоха по асфалта като дерайлирал влак.
Е, сега си еба майката, рече си шофьорът.
Тялото се вдигна във въздуха за един отвратителен миг, преди да шляпне върху асфалта. И двамата го чуха как лумка отдолу и дори усетиха физически блъскането на нещо като кокали по шасито. Върху всичко това се наслагваше писъкът на блокиралите гуми върху асфалта и зловещият грохот на заковалия на място камион.
Двамата бавно изпуснаха въздух, не можейки все още да повярват, че шофьорът е успял някак си да спре огромната маса. Изгледаха се с пребледнели лица. Двайсет и три тона „супер“! Еба си късмета!
— Стой тук — рече шофьорът и скочи на асфалта. Партньорът му остана загледан напред, стиснал дръжката на таблото.
Не че на шофьора му беше зор да гледа. Ама де да знаеш, увещаваше се сам. Все има някакъв шанс оня да е още жив. Това пък вече щеше да е най-големият ужас: да си премазал някого и да си го оставил инвалид за цял живот. Стигна до задницата на прицепа и забави ход. Там, на пътя, имаше нещо. Петно от кръв? Куп дрехи? Месо?
По инерция отмина прицепа и попадна в ръцете на киборга.
Когато Терминатор усети удара на цистерната, подскочи под кабината, но успя да сграбчи с ръка ауспуха и се остави да бъде влачен един миг, преди да се пусне. Насочи тялото си стратегически, благодарение на точно изчисления ъгъл на отскок. След като рикошира под камиона, докопа тръбата, през която минаваше кардана и, прехващайки се ръка зад ръка, успя да се добере до скачващия диск зад кабината. Но точно в този миг спирачките задействаха внезапно и в резултат на занасянето Терминатор допусна грешка в изчисленията и не успя да се захване там, където трябваше. Тялото му увисна, отскочи, удари се в дъното на прицепа и се изтъркаля близо до задните му гуми.
Моментално излази встрани и огледа превозното средство. Прецени вариантите за действие и реши да превземе камиона, за да продължи преследването. Докато се насочваше към кабината, на монитора се появиха данни за понесените повреди. Разбитите хидравлични възли се замениха от резервните агрегати, но по отношение на ставата, върху която се въртеше левият му глезен, нищо не можеше да се направи. Повредата бе основна и щеше да заслужи пълното му внимание по-късно, ако изобщо се наложеше. Засега тя просто принуждаваше машината да куца. Вече не можеше да спринтира с тридесет и пет километра в час. Но все още можеше да върви. Заобикаляйки прицепа, киборгът се сблъска с шофьора и моментално го елиминира. Мощните пръсти изскубнаха гръкляна. Терминатор остави безжизненото тяло да се пльосне на асфалта като буца желе, пълна с натрошени пръчки, и се отправи към кабината.
Партньорът на шофьора продължаваше да седи на дясната седалка и да трепери от преживения шок. Едва сега осъзнаваше ужаса на случилото се. В този миг някакво отвратително видение отвори отсрещната врата и седна зад волана.
Партньорът изгуби и ума и дума при вида му: размазано от асфалта лице с увиснали по него парчета кожа; разранено око, от чиято орбита грееше демонично нещо червено, като зрящ орган на извънземно; срез на ръката, откъдето пулсираше кръв.
Чудовището се втренчи в контролното табло, сякаш се замисли за предназначението на уредите му. После вдигна глава, погледна Уейн и проговори:
— Слизай.
Не му трябваше да го канят повторно. Блъсна вратата и скочи на асфалта. Кракът му изпука, но Уейн побягна, накуцвайки, с все сила, далеч от онова нещо, което бяха убили, и което после се бе облещило насреща му.
Терминатор сканира разположението на уредите в кабината, сравни ги с данните в паметта си и определи марката на автомобила, позициите на предавките, конфигурацията на трансмисията и данните на двигателя. Когато пръстите му обвиха ръкохватката на лоста за скорости, киборгът вече усещаше огромната машина като продължение на собствения си корпус. Включи на втора и отпусна съединителя.
Изви волана и наду дизела. Цистерната извърши тежко широк завой. Двете машини се устремиха обратно към Сара.
Тя изплува от клаустрофобичното си полусъзнание. При опита й да поеме дъх и да започне да вижда образи, светът й се появи на ивици светлина и периодични проблясъци на реалност. Намираха се с главата надолу в кабината, паднали върху покрива, и гледаха нагоре към педалите. Рийс бе под нея, безжизнен и неподвижен. Опита се да го отмести от себе си, но краката им се бяха оплели. Накрая успя. Огледа го. По гърдите и ръката му имаше прясна кръв. Лицето му бе млечнобяло, с черни кръгове под очите. Бледостта му започна да придобива синкав оттенък и тя с ужас установи, че не го чува да диша. Сграбчи го за яката и го разтърси.