— Рийс!
Усети как той бива изтръгнат бавно от живота й. Пред нея се разкри черна бездна. Опита се да го дръпне назад от ръба, да насили безжизненото му тяло да продължи съществуванието си. Зацелува лицето му. Плачеше, прегръщаше го, умоляваше го, докато накрая прагматичното отчаяние я подсети да започне да вдъхва въздух в дробовете му. Видя го да излиза през една дупка в гърдите му, вдигайки кървавочервени мехури. По инстинкт я запуши с ръка и продължи. Той се закашля и отвори очи. Вдигна окървавена ръка и едва я отмести назад, мъчейки се да се изправи. Да я защити. Да продължи мисията си. Всичко щеше да е добре, стига само да успее… да успее… Безпомощно се отпусна назад.
Точно тогава Сара вдигна глава и видя как прегазиха Терминатор. Как цистерната закова спирачки и спря след около седемдесет метра. Присви очи и видя как шофьорът слезе и се запъти към задната част на камиона. Обзе я ужас при вида на фигурата-сянка, която изплава в петното на уличното осветление и уби човека. Замига недоумявайки, когато видя как онова нещо я изгледа безизразно, после се качи в кабината и тръгна по дългата, бавна, смъртоносна дъга към мястото, където се намираше тя.
Цистерната премина през три предавки, набра осемдесет километра в час, заби в мантинелата, премаза я и се озова в платното на Сара. Кошмарът нямаше край. Нещо повече, разраснал се бе до размерите на гигантски камион с мощни фарове, които облизваха преобърнатото бронко, правеха вътрешността на кабината му бяла и приближаваха с всяка измината секунда с воя на мощен двигател.
Сара се задейства. Ритна навън изкорубената врата и задърпа Рийс да се измъкнат, преди цистерната да е размазала пикапа.
Но Рийс се бе вкопчил с нокти в ръба на живота и влагаше в тях всеки останал му грам сила. Не можеше по никакъв начин да й помогне.
Сара изпъшка, изсули се от бронкото и пъхна ръце под мишниците на Рийс. Толкова тежък бе!
Фаровете я пронизваха и дизелът виеше на умряло. Очите й бяха заслепени, в ушите й сякаш гърмеше камбана. Не виждаше Рийс. Не чуваше собствените си писъци. Чувстваше единствено тялото му в ръцете си. Дръпна.
Кракът му бе притиснат някъде. Ето в какво се състоеше проблемът й. Кракът на Рийс бе прихванат някъде в кабината. Извъртя тялото му, кракът се освободи, но цистерната бе вече толкова близо, че усещаше по кожата си нейния гръмотевичен рев. Извърна глава и в главата й останаха единствено двете слънца, къпещи асфалта зад нея. Останала бе без въздух и без капка сила. Остави се на земното притегляне. Падна по гръб на пътя и в този миг цистерната се стовари върху бронкото.
Метал се впи в метал и твърдата стомана моментално се натроши и зае нови форми. Взрив нямаше — чу се единствено гръмотевичен трясък и писък от бронкото, огъващо се под предната броня на цистерната. Задържа се, доколкото му позволиха законите за запазване на енергията, после подскочи във въздуха — в оня миг, в който Сара полетя назад и краката на Рийс изскочиха от кабината.
Миг по-късно Терминатор наби спирачките. Прицепът налетя на влекача. Целият товар бензин се компресира в предната част на цистерната и изду металните й стени. Бронкото бе изхвърлено във висока дъга, та на приземяване се преобърна четири пъти, после се залюля и укроти. За част от секундата се бе превърнало от превозно средство в модерна скулптура.
Сара видя зад гърба си как огромният камион занесе, спря и се извъртя, фаровете зашариха отново трескаво по пейзажа. Търсеха я.
С едно изтощително усилие успя да изправи Рийс на крака. Той мърмореше нещо в ухото й.
— Продължавай без мен. Продължавай…
Удари го по лицето. С все сила. По рефлекс. Вече вършеше всичко по рефлекс; основните й системи се бяха самоизключили. Малките Сари мълчаха; бяха откъснати и изхвърлени. Втори път удари Рийс. Клепачите му се вдигнаха. Острата болка смени тъпата в гърдите и ръката му. В тялото му сякаш имаше два петтонни товара и те едва му позволяваха да се движи, но когато Сара го зашлеви, успя да постави всичко в перспектива, да фокусира върху лицето й и да види отразяващите се там фарове едновременно със страха, че тя ще умре без него, и тъй като Рийс не желаеше смъртта й, направи крачка напред. Огромна победа. Но несъизмерима с връхлитащото чудовище. Една крачка бе капка в морето.