Трябваше да бягат.
Сара го грабна през рамото и двамата се задвижиха.
Цистерната набираше скорост с нарастващ рев.
Рийс търсеше някакъв резерв от сили, който да задвижи краката му. Представи си Сара мъртва, окървавена, и го откри.
Побягнаха.
С бавни, неравномерни крачки, но все пак — по-добре, отколкото ако ходеха, и далеч по-полезно, отколкото ако се влачеха, но цистерната премина на четвърта и пак вдигна осемдесет.
В кабината й, Терминатор изчисли секундите до контакта: осем.
Но Сара теглеше Рийс към ръба на магистралата и предпазната ограда. Терминатор преизчисли интервала. Завъртя волана и заописва нова дъга. Време до контакта: девет секунди.
Сара видя как камиона заподскача по банкета на магистралата и загърмя надолу по обраслата с бръшлян дига, право към тях. Прехвърли Рийс през оградата и насмалко не го набута в храсталака от другата й страна, фаровете осветяваха пътя им, приближаваха се с някаква подигравка. Но и Сара бе вече отвъд оградата и помагаше на Рийс да се изправи.
Терминатор усети как камионът загуби сцепление по влажния наклон. Премаза оградата само на метър от Сара и Рийс.
Отнесе мрежата със себе си, премаза храсталаците и се озова на градска улица. Докато Терминатор превключи на първа и обърне чудовището, Сара и Рийс успяха да спечелят около петдесет метра преднина и да стигнат до някакъв паркинг.
Терминатор и камионът набраха скорост и отнесоха странично цяла редица паркирани автомобили.
Залитайки, Сара и Рийс продължиха по улицата към единственото налично прикритие — заводски двор. Ревящият двигател на цистерната с Терминатор ги подгони по автомобилната алея.
Рийс усети, че краката му сдават. Нямаше да стигне много по-далеч. Цялото му тяло се приготвяше за зимата, за дългата студена зима, но преди да дойде тя…
— Бягай! — изкрещя на Сара. Тя упорито поклати глава, докато съзря в ръката му тръбната бомба и усети как той грубо я тласка напред.
Разбра и се задейства. Продължи да бяга — бавно и мъчително — сред паркираните коли. Камионът ревеше по петите й. Видя как Рийс се метна в непрогледна сянка, а после се прокрадна напред и напъха бомбата в тръбата за източване на минаващата цистерна.
Терминатор боравеше ловко със скоростите. Премаза с лекота паркираната кола само на четиридесет метра зад Сара и започна бързо да съкращава разстоянието. Сара свърна зад някакво дърво и спринтира с високо вдигнати колене и отметната назад глава, колкото имаше сили, надалеч от отворената паст на смъртта. Но цистерната неумолимо я настигаше. Дървото се превърна в трески. Буталата ревяха, искаха кръвта й.
Усили стъпки. Тридесет метра.
Още по-бързо. Двадесет и пет.
Краката й се виждаха като размазани петна. Дробовете й загиваха. Двадесет…
В мига, в който стигна ъгъла на сградата, я настигна вълна от светлина и пламъци. Плонжира на земята и се изтърколи. Зад себе си видя най-красивото разрушение, каквото можеше да си представи: от задната броня до кабината премина огнено кълбо. Течността освобождаваше бясно енергията си на светложълти талази свръхокислени газове. Цистерната бе залята от огнен океан. Подскочи напред във въздуха и гневно се саморазруши на висока скорост. Зад ъгъла на сградата взривната вълна настигна Сара и изби въздуха от гърдите й. Чу как металът се къса и видя парчета от камиона да валят върху асфалта. Но задължително трябваше да види как онова чудовище се пържи в този ад; да се убеди, че е загинало веднъж завинаги. Затова подаде нос иззад ъгъла на сградата.
Пламъците около цистерната бликаха като трептящи гейзери, а бълващият дим закри звездите. В усукалата се кабина нещо мръдна. Терминатор. Разбута разкривените железа и се смъкна на асфалта — овъглен, деформиран. Претърколи се по гръб. Подвижна факла. Дали усещаше болка? Сара закри лице от горещите пламъци и погледна през пръстите си. Дори от толкова далеч, все едно че гледаше в гърлото на доменна пещ. Асфалтът около горящата цистерна завря и също се подпали. Без никаква видима проява на болка, Терминатор залази напред. От него висяха разкривени отломки; косата и дрехите вече ги нямаше; остатъците от плът цвърчаха като шунка върху свръхнагретия тиган, в какъвто се бе превърнал собствения му скелет.
Обгърнатото в пламъци нещо спря бавно, неохотно своя ход и само завъртя глава, така че очите му да се насочат към нея. Гледаше я дори в смъртта си. И Сара осъзна, че й е писано да изкара дните си докрай. Успяла бе да оцелее. Но този овъглен череп щеше да населява кошмарите й през всички оставащи й нощи. Дълго стоя загледана в това, как то гори, докато накрая срутващите се останки на цистерната не го закриха. В гърдите й се надигна смътно чувство на тържество, но угасна бързо в мига, в който се сети за Рийс.