— Нещичко за мен? — изпуфтя Джинджър.
Сара й подаде повечето пликове. При вида на един от тях Джинджър се ококори.
— Божичко, та днес е денят!
Джинджър грабна Сара под ръка и я повлече към апартамента им, като пътьом разсеяно ритна камъка, подпрял вратата.
— За какво говориш?
— За резултатите от изследването. Хлъц!
— Изследване ли? За какво?
— За бременност, миличко. Не ти ли казах?
Сара се спря пред вратата.
— Джинджър! Разбира се, че не.
— Сигурно съм забравила — рече Джинджър безгрижно и влезе в хола. Сара бе като ударена по главата и опипваше слепешком къде е вратата, за да я затвори зад себе си, преди да последва Джинджър в апартамента.
— Но нали се пазиш, Джинджър? Как може да си забременяла? — запелтечи тя.
Джинджър започна да отваря писмото от клиниката, след което леко се позапъна:
— Ами, нали знаеш, че не обичам изкуствените неща. Ненавиждам хапчетата. А и пяната в двайсет процента от случаите изневерява. Та като не ми дойде миналия месец…
Сара се втренчи в писмото:
— Е, и каква е присъдата?
Джинджър прикри притеснението си с лукава усмивка:
— Ха на бас по пет долара, че е отрицателна.
— Отвори го, Джинджър!
Джинджър хвърли поглед на сгънатия на две лист.
— Чудесно — рече, стараейки се да звучи смело и непоколебимо, въпреки, че й се е дръпнало лайното. Разтвори листа. Докато шареше по съдържанието му, Сара наблюдаваше очите й. Изведнъж те я изгледаха с тъпо примирение. — Кое име ти харесва? Или просто ще му викаме Бебчо, а?
Сърцето на Сара подскочи:
— Божичко, Джинджър… Да не би… Искам да кажа, да не се каниш… Джинджър!
Джинджър направи гримаса, после смачка писмото и го захвърли на масичката.
— Интересува те какво ще направя ли? Ще му дрънна едно.
И като осъден на път за бесилото се повлече едва-едва към кухнята.
Поразената Сара остана да я гледа. Божичко, каква бъркотия! А уж на Джинджър не и се случваха такива неща. Джинджър знаеше всички чалъми в живота. Джинджър бе родена с късмет. Джинджър бе…
Изведнъж, обзета от някакво нарастващо подозрение, Сара присви очи и се отправи към масичката. Разгъна писмото и прочете резултатите.
… Истинска веселячка.
Поклати глава, изгаряна едновременно от срам и гняв. Нахлу бясна в кухнята.
— Браво, Джинджър, мно-о-го смешно!
Джинджър изскочи иззад хладилника и обля Сара с пръски от разтръскана бутилка газирана вода. Сара изпищя и замаха безпомощно с ръце.
— Кучка такава! — крещеше Сара, но въпреки нежеланието й, в гласа й вече напираше смях. — Защо ли ти позволявам да се държиш така с мен?
Джинджър й смигна:
— Сериозно ли питаш?
Сара кимна.
— Сериозно ти отговарям. Защото ти е приятно, миличко.
— Еби се — отвърна Сара с усмивка. Включи на по-високи обороти и почти насериозно се нацупи. — Знаела си през цялото време, че е резултат от профилактично изследване по Папаниколау, гаднярка такава.
— Най-малко съм смятала, че може да съм бременна. Откакто навърших тринайсет, съм точна като часовник всеки месец.
— Добре, тогава защо ми скрои този номер?
— Лесно се връзваш.
— И аз мога да те изненадам някой ден.
— Нямам нищо против.
Задявките на Джинджър приемаха все по-сериозна нотка. Сара поклати отчаяно глава. Според Джинджър, кармата й налагаше да превежда ежедневно Сара през бурните води на живота. Онова, което нито Джинджър, нито майката на Сара, нито кой да е друг осъзнаваше, бе, че малката Сара се оправя идеално. Работеше, учеше, та дори успяваше и да внесе някой друг долар в спестовния си влог.
Е, не че нямаше проблеми, но нито един, с който да не може да се справи. Нищо, от което и останалите не си патеха — освен Джинджър, разбира се. Човек оставаше с чувството, че Джинджър направо отскача от лошото, от което придобива енергията да се забие още по-бързо в хубавото. Хрумна и необичайна мисъл. Да не би пък Джинджър да беше още девствена?
— Ей, Джиндж? — подхвана, несигурна в думите, които щяха да изскочат от устата й, но така или иначе поддала се на импулса. — Какво щеше да направиш, ако наистина беше бременна?
Джинджър изпръхтя:
— Щях да се издрайфам с кеф върху физиономията, която ще направи Мат, като му кажа.