Сара много рядко си бе представяла, че става майка, и всеки път потръпваше от мисълта. Неминуемо си спомняше за годините след смъртта на баща й, когато на майка й се налагаше да създава импровизирано правилата, по които я възпитаваше: насочвай, но не се налагай, обичай, но не задушавай. Все едно да пресичаш Хималаите, яхнал пияна коза. Да не говорим, че самата Сара нямаше особено високо мнение за себе си. Не че бе по-лоша от повечето хора, но нямаше и капка от заложбите, присъщи на великите мъже и жени.
Но на Джинджър каза само:
— Е, като нямам свое, ще гостувам на твоето.
Джинджър я потупа по коляното:
— Не се самозалъгвай. И у теб има майчински инстинкти.
— Но мога да ги потискам, честна дума.
Да, мислеше си Сара, способна съм да обичам. Стига някой да ми даде мъничко възможност. Аз съм сигурна, че и той ще ме обича.
Но да срещнеш мъж, комуто да имаш такова доверие, бе все едно да намериш сметанов сладолед насред пустинята. А всичките й приятелки, с които бе израснала, се учеха вече в други университети или се бяха изпоженили. Налагаше се да се оправя сама. Да разчита някой да я запознае с някого. На случайни запознанства в колежа. И все така ставаше, че онези, които я интересуваха, бяха или вече заети, или не проявяваха и капка интерес.
Джинджър наблюдаваше с лека усмивка потапянето на съквартирантката й в собствените й мисли. Сара наистина бе сладурана. Може би малко повече от необходимото. Понякога ползваше наивността си като щит срещу реалния свят. Точно затова Джинджър обичаше да я постряска от време на време. Да я разбуди от мечтаенето, към което мнозина бяха склонни. Мечтата за онова, което трябва да е, вместо онова, което е. Затова, вместо да прегърне Сара, което им се искаше и на двете, Джинджър прилагаше по малко шокова терапия. Писмото от клиниката бе идеален повод.
Неуверено, Джинджър огледа подметките на маратонките си.
— Май стъпих на Пъгсли.
Сара хвърли бърз поглед към далечния край на стаята. Пъгсли стоеше в пластмасовия си терариум в замръзналата поза на препариран кожен динозавър. Немигащите му очи се блещеха насреща с хладнокръвното достойнство на влечуго, включено на първа скорост. Пъгсли бе еднометров гущер игуана, наследен от Сара от последния й приятел. Между нея и Пъгсли се оформи трайна връзка на взаимно уважение и обич, далеч по-силна от онази, която бе изживяла с предишния му собственик.
Сара сложи ръце на кръста и изгледа отвисоко Джинджър, която й намигаше самодоволно:
— Пак се върза, а?
— Край! Сега ще мреш, Вентура!
Скочи отгоре й и се насочи безмилостно към най-слабото място на Джинджър — пъпа.
Режещият вой на домофона изненада и двете. Джинджър скочи и натисна копчето.
— Добри новини или пари? — запита с ентусиазъм. Отговорът се изниза от високоговорителчето подобно на мишка през иглено ухо — доста посмален.
— А какво ще кажеш за секс?
Джинджър се ухили на лежащата на пода Сара и й смигна. После пак се обърна към домофона.
— Дадено, бе, приятел. Качвай се. И остави дрехите си пред вратата.
Натисна копчето за отключване на входа.
Мат Бюканън не се съблече пред вратата. И без това не бе облечен кой знае колко. Потник и изрязани гащета, които подчертаваха тялото му на културист. Не че обичаше да се перчи с мощната си физика. Сара все не можеше да съвмести факта, че тоя тип, способен да вдигне човек над главата си, бе по-нежен и се правеше по-малко на мъжкар от всеки друг неин познат.
Сара още събираше учебниците от спалнята си, когато ги чу да се стоварват с трясък на дивана. Грабна чантата си и излезе от лудницата.
— Три туша от пет, приятелче! — викаше Джинджър, измъквайки се изпод Мат, после го дръпна за показалеца и го завъртя така, че да падне по задник. — Сара, помогни ми да се справя с това животно!
— Съжалявам, но за една сутрин ми стига — отвърна Сара, седна на дивана и започна да реши светлокестенявата си, дълга до раменете коса. Хвана я на опашка и я върза с ластик.
Джинджър и Мат се бяха вече прегърнали и се усмихваха един на друг по онзи мигновен и много интимен начин, присъщ на влюбените. Мат имаше такъв вид на предано кученце, че Сара чак я обзе завист. Не бе имала кой знае колко гаджета. Някои наистина я харесваха. Но никога не бе предизвиквала у тях страст, равна на излъчваната от Мат. Знаеше обаче, че един ден ще успее. Може би още довечера.
На път към подземния гараж Мат пусна по една ръка, обгърна и двете през кръста и ги притисна към себе си.
Сара приклекна до скутера си — хонда-елит. Прибра веригата, с която го бе заключила, и се обърна към съквартирантката си:
— Да те взема ли от работа?
Джинджър кимна.