Малко по-надолу по улицата попадна на мръсно и сбутано павилионче, чиято избеляла табела обявяваше гордо, че от там може да се купи парче пица по всяко време на денонощието. Рийс не знаеше какво е това пица, но по миризмата усети, че става за ядене. Позавъртя се около павилиончето и дискретно го проучи, за да разбере как действува системата. Видя как някакъв дебелак в ярка карирана риза се приближи до прозорчето и каза:
— Една с всичко. Без аншуа.
Човекът от другата страна на прозорчето му подаде изпускащ пара триъгълник. Карираната риза пък подаде на онзи някакви зелени банкноти и си тръгна. Рийс попи с очи всяко тяхно действие.
Знаеше за парите, но ги нямаше. Пребърка набързо джобовете на Шанц. Нищо. Но миризмата на пицата се гавреше със стомаха му, който започна да къркори възмутено. Ебал съм го, помисли си Рийс и пристъпи към прозорчето. Мъжът от другата страна вдигна очи от вестника си и го изгледа с досада.
— Казвай — рече с безразличие. Рийс повтори чутото.
— Една с всичко. Без аншуа.
Човекът постави парче от онова, дето вдигаше пара, току под носа на Рийс, после се извъртя към касата.
— Долар и шейсе — рече през рамо.
Но когато се обърна, Рийс беше изчезнал. Вбесеният продавач се надвеси през прозореца и зашари с очи по улицата. Рийс не се виждаше никъде.
— Копеле мръсно! — изрева по адрес на всички минувачи.
Рийс отпердаши по тротоара, свърна в първата странична уличка и се сгуши сред купчина изхвърлени кашони, чиито сенки го обвиха като защитен плащ.
Огледа се, продължавайки да държи парещата пица под шлифера. Екзотичният аромат на подправките вече го бе обладал така, както миризмата на прясна кръв завладява мозъка на дивото животно. Когато се убеди, че е сам, извади парчето и го налапа, изпълнен с възторг от вкуса, почти без да обърне внимание на това, че кашкавалът прегаряше небцето му.
Но не бе успял още да преглътне, когато чу зад себе си ръмжене. Моментално се извърна. В сянката на съседния вход стоеше приклекнал помияр със зъл вид и гледаше гладно остатъка в ръката му.
Рийс поднесе парчето към устата си, но изведнъж спря. Майка му стара, рече си и свали ръка. Престъпление е да откажеш на гладно куче. Бяха съдружници по оцеляване. Бавно протегна ръка към животното. Помиярът притича предпазливо и, без да откъсва очи от непознатия, грабна коричката.
Рийс прокара пръсти по козината между ушите му — за късмет — и продължи да го гали, докато кучето не започна да маха дружелюбно с опашка и накрая се настани на асфалта до краката му.
Рийс остави гладното куче да си довърши закуската и се доближи до ъгъла. Спазмите на глада бяха изчезнали, а слънцето се бе възкачило високо на утринното небе. Застоя се на ръба на стената и се зае да разглежда отминаващите автомобили. Скоро щеше да му потрябва кола. И куп други работи.
Време е да започвам, каза си.
Квартал Силвър Лейк
Хотел „Панама“
10:20 преди обед
Четириетажният пожарникарски кошмар вонеше на дезинфекционен разтвор и запушени тоалетни. През зимата бе хладилник, а през лятото — пещ, безмилостно замразяваща или изпичаща човешкото си съдържание. Но стаите бяха евтини. И бе встрани от главната улица. По аварийната стълба можеше да изскочи на задната уличка, без администраторът да го види.
Точно по тази причина спря избора си на него, хвърли шепа банкноти върху тезгяха на рецепцията и отказа да се подпише в книгата за гости. Клепоухият очилат петдесетгодишен администратор се почувства като прикован към стената от стоманеносивия му поглед. Измърмори, че ще напише от негово име „Мистър Смит“, и му подаде ключа за стаичката на горния етаж.
Още докато се качваше с решителни стъпки по стълбите и после по тесния коридор, сканира най-подробно вътрешността на сградата. Изгнили подови дъски. Стени на бубуни, с плюски, от които вече се белеше набързо нанесеният трети пласт боя.
И звуците. Гласове във влажните стаи-кутийки. Потиснат гняв. Самотно ридание. Сексуално гукане. Тишина. Много от стаите бяха свободни. Добре.
Стигна до своята стая и спря, обгръщайки всичко с един-единствен поглед. Прозорец, водещ към аварийната стълба. Масичка. Писалище. Легло с ръждясала пружина. Ниша с мивка и тоалетна. Контакт 110 волта. Добре.
Започна да разполага инструментите си.