Спусна се по шосето Вентура Каньон в тъмното, без да срещне автомобил или хора. Наложи му се да се придвижва пеш, тъй като хронопортирането бе дало на късо всички електрически инсталации в радиус от сто метра.
Слезе от планината като непреклонен бог, спускащ се от Олимп, придружен от подрънкването на декоративните вериги по полуботите на умрелия пънкар. Търсеше.
Разполагаше с неопределено време за откриване и ликвидиране на обекта, следователно можеше да посвети цялото си внимание на снабдяването с подходящо оборудване. Дрехите му бяха малки, но ако се наложеше, щеше да намери други.
Първо, да се ориентира.
Хоризонтът бе започнал да порозовява от зората, когато Терминатор срещна жена на около петдесет години, запътила се от изхода на къщата към BMW-то си. В ръката й се полюляваха ключове. Носеше и огромна кожена чанта. Терминатор се скри зад един храст на ръба на автомобилната алея и провери дали голямата къща, от която бе излязла жената, издава признаци на живот. Ни звук, ни светлина, ни движение. Добре.
Прецени вариантите за действие и реши да изчака. И да наблюдава.
Жената отключи вратата на автомобила с един от ключовете на верижката и седна зад волана. Пъхна друг ключ в процепа до кормилото и го завъртя. Стартерът ви, докато в цилиндрите не бе впръскано гориво, което се възпламени и двигателят заработи. Жената дръпна някакъв лост и зъбните колела изтропаха при включването на задна скорост. Дръпна друга ръчка и една лампичка на таблото угасна. После вдигна крак от педала на пода и излезе на заден ход от алеята.
Просто.
Продължавайки пеш към града, Терминатор прецени възможните алтернативи.
Десет минути по-късно успя да намери подходящ автомобил. Форд комби. Модел около 1978 г. Наоколо бе безлюдно. Улицата в предградието продължаваше да е обгърната от сиворозовата синева на ранното утро. Приближи жълтата кола и с юмрук разби страничното стъкло. От силата на удара стъклото се раздроби на кристалчета. Без да обръща внимание на разпръсналите се по седалката парчета, Терминатор бръкна с ръка и отвори вратата. Седна зад волана и сканира вътрешността. Контролно табло. Необходим му бе само миг, за да си спомни данните за този конкретен модел. Те се появиха с най-малки подробности в паметта му.
Наведе се напред и с ръба на дланта си разби кутията на стартерния ключ върху кормилната колона. Цъфна от удара му като зрял плод. С едно движение откъсна пластмасовата обвивка на колоната и цилиндъра на ключалката изскочи. Използвайки пръстите си като клещи, бръкна и завъртя с ръка оголеното лостче. Двигателят направи два оборота и запали. Припомни си жената в BMW-то, пригоди движенията й към автомобила, в който се намираше, и го изкара на заден ход на улицата. Спря за секунда, разгледа повторно лоста за скорости, включи на първа и отпердаши по улицата. Общо време: единадесет секунди.
Отбеляза си разположението на града. Улиците съвпадаха с картата в паметта му — в съвършената му и почти безгранична памет. Старателно отбелязваше всяко име на улица и съответна забележителност, за да не ги забрави никога.
Мина по Лос Фелис Булевард до вливането му под кос ъгъл в Сънсет и оттам зави на югоизток. Няколко преки по-нататък намери, каквото търсеше. Собственик, който току-що отваряше железарския си магазин.
Терминатор стана първия му клиент. И последния. Малко по-късно, тръгнал да търси оръжия, установи и оперативната си база, наемайки стаята в „Панама“.
Разгледа задигнатите инструменти, разположени върху леглото.
Технически скалпели. Пинсета. Клещи, фенерче-писалка. Гаечни ключове. Отвертки. Няколко пили. И други дреболии. Бе грабнал и купчина работни дрехи заедно с коженото яке на собственика, за резерва към дрехите на гърба му. В касата не откри много пари, но и тези щяха да му стигнат. Мисията на Терминатор щеше да е кратка.
Спусна се веднъж по аварийната стълба да провери дали е годна за резервен маршрут. Никой не го видя да излиза.
Оръжеен магазин „Гаретс“
10:23 преди обед
Застанал зад стъкления тезгях, Роб Гарет срещна стоманеносините очи на клиента.
Имаше вид на щангист, но дрехите му бяха като на откачените младежи по Мелроус. Луд, вероятно. Градът бъкаше от такива като него. Всякакви чешити. Първия си магазин — дрогерия — Боб бе открил преди четиринадесет години в град Бангър, щата Мейн.
Но се имаше за авантюрист, затова си стегна багажа и замина на Запад. Беше колекционер на оръжия, така че закупуването на оръжейния магазин на Сънсет Булевард бе нещо съвсем естествено. Отначало търгуваше с неохота с явната измет, която влизаше в магазина му, но през последните години се бе научил да различава ония, които бяха истински опасни, и поначало се стараеше да си няма неприятности. Новодошлият не изглеждаше кой знае колко опасен. Изразът на лицето му бе отпуснат, празен, освен когато вдигна очи към стелажа с оръжия зад тезгяха. Тогава физиономията му се превърна във фокусиран конус. Погледът му се спираше върху всяко отделно оръжие, сякаш го определяше на мига.