Ставаш в два след да го еба полунощ. Набутваш се в тоя проклет метален слон и го шпориш с триста зора по тесните чакълести алеи да събираш останките от нечий пикник. А миризмата на прокиснали портокалови кори от проклетата гнилоч ти се лепва по тялото. Неизменно. Като мръсна пиявица.
Сграбчи лоста за скорости в широката кафява длан и направи рязко двойно амбриране. Бе почти под върха на последната стръмнина и без слизане на по-долна предавка нямаше да може да я изкачи. Запъхтяният дизел се раздруса върху тампоните си, разтърсващите стомаха вибрации преминаха по цялото шаси и по кормилния лост се предадоха на яките ръце на Дел. Насочи камиона към паркинга на обсерваторията и примига от изненада като видя барутносивия шевролет-малибу, изпречил се като преграда на пътя му. През двете секунди, които потрябваха на мозъка му, за да отчете напълно учудването, страха, а сетне — и болката, че някой може да направи работата му още по-опасна, по-трудна, забеляза бял младеж да пикае върху предната броня на колата. Черното му кожено яке бе опасано с вериги, лилавата коса стърчеше като таралежови бодли, с което напомни на Дел за Бъкуит от старите детски филмчета „Малките негодници“, а сивият клин бе напъхан в пехотински полуботи. На тия им викаха пънк-рокери. Дел се изправи на спирачката и завъртя огромния волан. И мускул не трепна по лицето на младежа — имаше вид на седемнайсет или осемнайсетгодишен — докато чудовището на Дел изфуча край него. Дел гледаше в огледалото за обратно виждане дали хлапакът няма да отскочи. А той само изгледа спокойно прелитащия камион и продължи да пикае, като улучи със струята задната гума на камиона.
Страхът на Дел бе заменен от избухналата остра злоба и той трясна с длан средата на кормилото. Ревът на пневматичния клаксон можеше да събуди и умрелите. Съвсем щеше да му щръкне косата на малкия. Но в огледалото зърна единствено неприличния жест на смаляващата се пънкарска фигурка.
Пънкар ли? Дрисльо. Само ако повтореше същото на връщане, Дел щеше да му даде нещо за препикаване.
На бронята на камиона бе залепил надпис: "Имотът е застрахован от „Смит енд Уесън“. И наистина бе въоръжен, макар и с най-прост патлак HR калибър 22, купен преди няколко години от шурея му за седемдесет долара. Досега не бе убивал с него нищо, освен една бирена кутия, но добре се оправяше с примерването и дърпането на спусъка.
Би Би Кинг нахлу отново в съзнанието му, докато насочваше големия камион по асфалта към големите контейнери с боклук.
Дел Рей опита да се успокои. Но после се сети защо бе започнал да носи пищова. Не заради десетките наръгвания и сбивания между разни банди, осеяли най-новата история на парка. Ставаше дума за нещо много по-лично. През първата нощ на третата седмица, откакто бе започнал в чистотата. Пак горе-долу по това време, но в друга част на парка. Тъкмо бе вдигнал един контейнер на вилката, за да го изсипе в каросерията, когато нещо тупна отгоре и се изтърколи върху капака на двигателя.
Полицията го определи като убийство, свързано с наркобизнеса. Но Дел забеляза единствено, че осемнайсетгодишният младеж бе изкормен, и че много от последното му ядене се бе размазало върху предното стъкло. Затова и се въоръжи. Всички знаеха, че Лос Анджелес е пълен с откачалки. А и белите момчета наистина бяха пощурели напоследък. Погледна отново в страничното огледало, но не видя нищо. Беше се отдалечил прекалено много. Сви покрай извивката на стената и спря в една задънена алея, където контейнерите стояха сгушени като метални отрепки. Маневрирайки с камиона така, че да закачи първия контейнер, усети, че се поотпуска. „Съвсем си се сбабичкосал, Дел,“ рече си, но работата му отне повече време от друг път, защото все хвърляше по някой поглед към огледалото — просто така, за всеки случай.
Марк Уорфилд бе насред пикнята си, когато чудовището нахлу с рев в паркинга. Като кенгуру, смразило се от фаровете на ловеца, Марк не отстъпи. Самата съдба се бе явила да изпита смелостта му. Съдбата с половин товар боклук на гърба си, трещяща като божия колесница насреща му. Ебал съм я и съдбата. И пикал съм й.
Това и направи, докато онзи минаваше покрай него.
Миг след това, докато го напъхваше обратно в гащите, клаксонът го стресна и без да иска се защипа болезнено с ципа.