Любопитството на Роб стигна своя краен предел. Може би беше колега-колекционер. Желанието да установи контакт със сродна душа накара Боб да пренебрегне странните дрехи на непознатия и да види в него човека. По дяволите, и сред колекционерите на оръжия се срещат всякакви.
— Мога ли да ви бъда полезен с нещо, сър? — рече с надежда. Колекционерите на оръжия имат склонност да харчат по много.
Най-сетне непознатият сведе немигащ поглед към Роб, сякаш едва сега го забеляза.
Започна да иска от тежката артилерия — полуавтоматичните — военно производство, каквото Роб не искаше да държи, но го правеше, защото продажбите му взеха да потръгват.
Нито един от наличните модели не бе забранен от закона, освен ако човек знаеше как да изпили ударника на полуавтоматичните, за да станат автоматични.
Мамка му, мина през ума на Роб, тоя има бая добър вкус. Примъкваше една пушка след друга, докато на тезгяха се оформи внушителна купчина.
С тон, какъвто се използва при купуване на ножчета за бръснене, клиентът каза:
— Искам да видя SPAS-12 с автоматично зареждане.
— Зарежда се и ръчно, и автоматично, както знаете — вметна Роб.
Мъжът не откъсваше поглед от стелажите.
— Armalite AR-180 полуавтомат — поиска.
Докато Роб я сваляше от стелажа, клиентът продължи:
— Полуавтоматичен откатногазов пистолет „Магнум 375 Дезърт Игъл“ с пълнител за десет патрона. Полуавтомат АR-15 5 56 със сгъваем приклад.
Роб се запъхтя да му угажда на желанията.
Клиентът продължи с глух глас:
— Сфазиран пулсиращ плазмен лазер, четиридесет вата.
Роб замръзна от объркване, мъчейки се да свърже искането със складовата си наличност, после изгледа клиента с присвити очи. Сфазирана плазма. Мно-о-о-го смешно.
— Всичко е изложено, приятел. Нещо друго?
Ако питаха Роб, оня сигурно бе бивш военен. Начинът, по който избираше оръжието, да не говорим за поведението му, направо го издаваха: морска пехота. Или кой знае какво. Току-виж се оказал истински наемник. Клиентът претегли на ръка и един колт 45 с петсантиметров откат при автоматично зареждане и огледа монтирания отгоре лазерен мерник. Приличаше на оптически, но бе всъщност малък лазерен генератор с вградена батерия. Като натисна леко спусъка, от края на мерника изскочи съвсем тънък червен лъч.
— Чудесни пистолети. Току-що ги докараха. Точката трябва да сочи мястото, където искаш да попадне куршумът. Няма начин да не улучиш.
Клиентът насочи лъча към стената. В стелажа зад Роб. В Роб. Щом срещнеше някаква повърхност, лъчът образуваше миниатюрна, плътна червена точка.
Роб изпитваше огромно удоволствие да наблюдава клиента. Местеше затвора напред-назад, напред-назад и буквално се срастваше с оръжието. Невероятно.
Мъжът пак прекара внимателно поглед по лавиците, като не преставаше да изпитва механизмите на растящата купчина оръжия, сякаш моментално опознаваше действието им. После отново изгледа от упор продавача.
— Деветмилиметров UZI.
Роб се отправи да го донесе с думите:
— Наясно си с оръжията, приятел. Всяко едно от тези е идеално за защита на дома.
Очакваше да види усмивка, но онзи не реагира. Заеби майтапите. По-добре си гледай работата.
— Кои ще вземете?
— Всичките — отвърна мълчаливият, с равен и категоричен тон.
Роб вдигна вежди:
— Днес може да ми се наложи да затворя по-рано. За пистолетите се чака задължително петнадесет дни, но пушките можете да вземете веднага.
И започна да ги опакова, но като чу трополенето на гилзи върху стъклото, се извърна.
Мъжът най-спокойно разкъсваше кутия с патрони дванайсети калибър и бързо ги пъхаше в пълнителя.
— Ей, това е забранено…
Мъжът се обърна с лице към Роб и насочи пушката в лицето му.
— Грешиш — рече.
Роб реши, че това е пак някаква шега, а сетне — миг преди пушката да гръмне, осъзна, че е трябвало да си стои в Мейн.
Терминатор изнесе оръжията и торбите с боеприпаси до комбито и ги натовари отзад. Макар и примитивни, тези механизми за убийство щяха да му осигурят огнева мощ далеч над минималната, необходима в конкретната ситуация.
В началото, непосредствено след като открадна комбито, му потрябваха около шестнайсет минути да привикне с непредсказуемото градско движение. Принуди две коли да се качат на тротоара, а веднъж навлезе в кръстовище на червено и се удари странично в градски автобус. После обаче се научи да изчислява приливите и отливите на трафика и с помощта на паметта и на анализ на контекстуалната дейност скалъпи правилата за уличното движение. Свикваше със заобикалящата го среда.