Бе седнал само на две места встрани от нея и хвърляше коси погледи към голите й бедра. Сара се прокле, задето не си обу дънките, но в такъв прекрасен ден бе истинско удоволствие да караш скутера по шорти, а вятърът да гали кожата на краката.
Естествено, Род й напомняше подсъзнателно за неписания закон на цивилизованата джунгла. Щом си облякла нещо секси, мъжете имат право да гледат. Реши да не му обръща внимание и макар той да не се махна, в съзнанието си тя го сведе до размерите на дребна досада. Докато не свърши часът.
Последва я извън сградата и тръгна редом с нея по площада, повеждайки учтив разговор. Но тя не слушаше думите му; чуваше единствено тонът им — настойчив и алчен. Вероятно той самият не се чуваше. Завърши с думите:
— Не сме разговаряли много досега. А мисля, че трябва. Има много, което можем да научим един от друг.
Сара спря и се обърна с лице към него. По очите му не личеше, че е способен да я различи от останалите жени в колежа. За него тя не бе Сара, а най-обикновена бройка за сваляне. Най-идеалното бе да го накара да изчезне, затова му каза:
— Единственото, което искам да науча от теб, Род, е как изглеждаш в гръб.
Ефектът от думите й я порази. Внезапно унизен, той се изчерви и страшно смутено се отдалечи с бавни крачки. Май преиграх, рече си тя. Ей Богу, не исках да съм жестока. Бедничкият може и да е изпитвал някакви чувства към мен.
Точно тогава стигна до хондата и видя спуканата гума.
Извика на Род да се върне. Направи го импулсивно и това впоследствие щеше да я измъчва. Пусна красивата си усмивка и Род цъфна. Само след минути пъшкаше в краката й, докато лепеше и монтираше гумата.
И двамата знаеха, че му дължи отплата за проявената щедрост. Когато свърши, Род отри длани о дънките си и я прегърна през кръста. Придърпа я към себе си и каза:
— Знаех си, че ще кандисаш.
И на лицето му пак се появи онзи израз, от която то се превърна за Сара в типичен пример за лигава похот. Не можа да се сдържи. Разсмя се.
Наблюдавайки гневно отдалечаващия се Род, осъзна, че си е създала враг. Чудесно, рече си и яхна скутера. Дотук — не съвсем лош ден. На път за работа Сара си позволи да се надява, макар и съвсем слабо, че ще закъснее само с няколко минути. Ако и целият този отвратителен предиобед не омилостиви боговете, нищо нямаше да е в състояние да го стори.
Боговете обаче трудно могат да бъдат задоволени.
Студио Сити
Хатерас Стрийт 12856
12:02 на обед
Майк и Линда стояха на бордюра и се караха за камиончето. Майк държеше на това, че камиончето е негово. Линда държеше камиончето. Бе деветгодишна, с две повече от него. Камиончето бе пластмасов самосвал, досущ като истински, и Майк го използваше да разкопава цветната леха на съседката мисис Конър. Линда го изненада в гръб и грабна играчката.
— Мама каза повече да не играеш тук.
Майк се вкопчи в камиончето.
— Ама ти не си мама, гаднярко!
— Тя каза, че аз командвам, докато отиде до магазина — отвърна Линда важно.
Но Майк налетя и изби камиончето от ръцете й. Когато падна на земята, скочи отгоре му. Камиончето се изтърколи на улицата и спря.
— Много си бил хитър, бе, Майки.
Майк сви рамене и тръгна към играчката. По улицата приближаваше кола. Шофьорът оглеждаше къщите методично, търсейки нужния му адрес.
Линда я видя и изтича подир Майк. Дръпна го назад.
— Пази се от колата, глупчо!
Докато комбито приближаваше, Майк се опитваше да се изтръгне от ръката й.
— Давай, давай — командваше на шофьора.
Застанали на бордюра, Майк и Линда видяха как колата сви бавно към тях, след което премаза камиончето на пластмасова палачинка и спря.
Децата замръзнаха. Линда се втрещи от уплаха. Майк запримигва от изненада и нарастващо възмущение.
И двамата видяха как от колата се измъкна огромен мъж и тръгна към тях. Висок е като върлина, рече си Майк. А Линда стоеше ужасена, стиснала Майк за врата.
Мъжът мина край тях сякаш без да ги забележи.
— Ей! — извика Майк, преди Линда да успее да запуши устата му с длан.
Терминатор не им обърна внимание, а продължи да се движи към къщата на Конър. Почука на вратата. Някакво паленце джафкаше безплодно по петите му. Не заслужаваше внимание. Той чакаше Сара Конър.
Тя дойде до вратата и я отвори толкова, колкото позволяваше стоманената верижка.
— Да? — попита предпазливо през процепа огромния и странен мъж.
— Сара Конър? — каза Терминатор безизразно.
— Аз съм.
Удари вратата с юмрук. Верижката се скъса и от удара на вратата жената политна навътре с писък. Терминатор извади колта и включи лазерния мерник. Лъчът прекоси стаята и се закова на челото й. За миг я заслепи; миг след това зрението й се разби на парчета от куршума, влязъл на два сантиметра над дясната й вежда.