— Изчезвайте! — тръбеше Рийс. — Батальонът се прегрупира в дванайсети бункер.
От тях избиваше страх и кръв. Кимнаха и хукнаха в мрака. Някои от тях — във вярната посока.
Рийс остана в сянката на бункера и набързо огледа обстановката. Къде изчезна онова шибано копеле? В този миг и Феро се гмурна в дупката.
В бункера попадна плазма от оръдието на ловеца-убиец. Изригнаха парчета дърво, тухли и брезент, после изчезнаха. Взривната вълна и отломките вдигнаха Рийс и го запокитиха срещу някаква бетонна колона. Озова се по гръб в димящ кратер. Ето го!
Отвори очи. Униформата му димеше. Тялото му се тресеше от попадението. Изрева. Не от страх, а от бяс.
Феро бе коленичила над него и нещо крещеше. Но Рийс не я чуваше.
— Какво? — изрева в отговор. — Какво?
Ушите му пищяха.
Седна, все още замаян, Феро сочеше каската му. Бе натрошена. Свали я с един замах, нахлузи слушалките направо върху сплъстената си коса, центрира ги и хвърли каската. А сега да размажем копелето. Бягай. Движи се. Не спирай!
Минаха откъм фланга на масивния танк и се свиха зад някаква порутена стена. Святкащите сини прожектори на чудовището опипваха стените и търсеха сред развалините.
Постепенно раненият от изстрела на Рийс хромиран великан се появи пред очите им. Огромните оръдия, наведени за стрелба от упор, описваха дъга и превръщаха околните развалини в равнина от руини.
Рийс свали мешката от гърба на Феро, измъкна бързо една от цилиндричните противотанкови мини и я положи върху коляното си. Феро повтори действията му. Чуваха как ловецът-убиец се завърта около оста си и се насочва към тях.
Свали противопрашния предпазител. Рийс успокои дишането си. Провери електрическата верига. Огромният звяр вече влизаше в обсега им. Освободи предпазителя. Потните ръце на Рийс се плъзгаха по цилиндъра от неръждаема стомана. Завърти ръкохватката по часовника, в положение „Бойно“. Пръстенът, опасал горната половина на мината, светна. Беше гладен.
Рийс надникна над стената. Танкът бе само на няколко метра от тях и ревът на двигателите му стана трескав. Закова поглед във веригите му.
Умри сега, копеле мръсно!
Скочи и запрати мината право пред великана. Една от веригите мина точно през бомбата. Чудовището спря. Завъртя оръдия и прожектори. Главата се премести тежко.
Докато падаше обратно зад стената, Рийс видя как Феро се хлъзна по парчетата нападал бетон в сянката на стената и загуби равновесие. Продължаваше да държи мината, а часовниковият механизъм отброяваше последните мигове.
— Хвърляй! — изрева Рийс.
Но за да го стори, тя трябваше да скочи върху стената, да се изложи на противниковия огън, а танкът се бе вече насочил натам.
Всичко отиваше по дяволите. За един безкраен миг Рийс и Феро се погледнаха в очите, после тя скочи и хвърли мината. Започна да пада обратно и бе изминала вече половината път, когато плазменият изстрел проби тялото й. Дори не изпищя. Изчезна в облак розова мъгла. Част от нея попадна върху Рийс. Той дори не си направи труда да я почисти.
По-късно щеше да се сеща за нея.
Хвърлената от Рийс мина избухна първа, точно под основния лагер на задния двигателен вал — една от малкото слаби точки в бронята на машината. Експлозията пръсна парчета от шасито далеч навътре в корпуса и разби една от страничните бойници. Детонациите взривиха тоновете от навити ленти със заряди, а накрая гръмнаха и резервоарите, при което високото петнадесет метра чудовище изчезна в огромна огнена топка. Отскочила от титановия корпус, мината на Феро изтрещя встрани — без полза, но поне придаде ефектен завършек на адската сцена.
Цялото небе се озари, когато ловецът-убиец се пръсна като супернова звезда и се разпиля по вонящото на смърт поле, сякаш се раждаше нова вселена. Рийс надникна над ръба на кратера и загледа горещия светлинен душ с напрегнато, страстно удоволствие.
После реши да се изтегли в точката за извеждане на бившия булевард Доъни. Дробовете му се бяха задръстили от миризмата на горящи предмети. Метал. Бетон. Хора. Всичко бе в пламъци.
Издърпа двамата други оцелели след себе си в бронетранспортьора и се метна зад волана, форсира двигателя и включи камарото на първа. Летящият щурмовак вече правеше вираж към тях, прехванал ги бе в оптическия си мерник, но сетне ги изгуби в бъркотията от редуващи се пълен мрак и отблясъци по взривяващото се бойно поле.
От бясното шофиране на Рийс развалините се превърнаха в безумно размазани полувидения. Шпореше бронетранспортьора с пълна газ по безжизнения терен. Хлапакът се метна на столчето на мерача и прилепи очи към мерника на голямото плазмено оръдие. Шареше трескаво по небето да открие щурмовака.