Но въздушният противник го изпревари. Спусна се към тях в четиридесетградусов боен завой с облещени прожектори и виещи с пълна сила турбини и изстреля гръмовит плазмен залп.
Зарядът улучи борда на камарото и го сплеска като бирена кутия. Воланът се изтръгна от ръцете на Рийс. Второто попадение преобърна бронетранспортьора неколкократно.
Рийс се озова заклещен в останките му. Кръвта се стичаше по челото му и го заслепяваше. От седналия до него мъж бе останала само долната част. Рийс извърна поглед. Опита се да мръдне. Прониза го режеща болка в лявото рамо. Видя как пламъците облизват капака на двигателя и стават все по-големи, докато накрая започнаха да го пърлят по лицето и ръцете. Затвори очи и направи отчаян опит да се измъкне. Усети мирис на горяща коса — неговата. Чу нечий писък — нечовешки рев от болка и гняв. Гласът му се стори познат. Бе неговият…
Рийс стреснато отвори очи. Оставената на седалката пушка сега бе в ръцете му, а дървената ръкохватка под цевта се върна с трясък на мястото си, след като патронът влезе в затвора. Избила го бе пот и дишаше бързо, а съзнанието му бе обзето изцяло от вечния първи въпрос след всяко събуждане: Къде съм?
В един миг възприе луксозния интериор на форда: списанието, бутилките минерална вода, шоколадчетата върху седалката, странния град отвъд стъклата на автомобила. Задачата! Дръпна ръкава на шлифера и се взря в светещите червени цифри на часовника. Бе проспал по-малко от три минути.
Рийс започна бавно да се отпуска, оставяйки свръхнапрежението да се изцеди от тялото му. Хвърли поглед на безобидния булдозер „Катерпилар“, разкарващ се тромаво напред-назад по разровеното поле. На строителния обект имаше само червеи и буренаци. Засега. Рийс прогони от очите си бъдещите спомени за черепи и димящи трупове.
Семеен ресторант „Биг Джеф“
5:58 следобед
Сара тъкмо се канеше да пъхне картона си в часовника в коридора, когато Чък я възпря с упрек:
— Къде отиваш, Конър? Нали само преди час прави почивка?
Сара се усещаше като изцедена, раменете й неусетно се бяха отпуснали, а униформата й бе измачкана и опръскана с храна. Мускулите на шията й бяха изтръпнали, та не можеше да мръдне глава, без да предизвика остра болка чак до подутите крака и обратно до основата на черепа й. Озъби се на червеното око на камерата:
— Точно така, Чък. Изключително наблюдателен си.
— Та какво си намислила?
— Напускам.
— Работното ти време свършва в седем.
— Да, Чък. Всеки ден, освен петък, когато Дениз ме сменя час по-рано от обикновеното.
Въпреки двадесетпроцентовото изкривяване на звука, което даваше разговорната уредба, Чак успя да усети, че нервите на Сара са опънати докрай.
— М-м-да, Конър. А къде ти е смяната? Не можеш да напуснеш, докато не се е явила смяната ти…
Дениз, едрогърда блондинка, нахлуваща безгрижно в третото си десетилетие, се появи в коридора и смигна на Сара.
После се обърна към камерата и заговори успокоително:
— Какво ти е, Чък? Да не те мъчи пак запекът?
Потискайки смеха си, Сара набързо пъхна картона в часовника. Усмихна се на себе си, щастлива, че има приятелка като Дениз. Това даваше на малките Сари миг за отдих и сигурност.
Точно тогава Нанси я сграбчи възбудено за лакътя, сякаш Сара бе тръгнала да пада от ръба на света и трябваше в последния момент да бъде дръпната назад.
— Ела да видиш. За теб говорят. Е, в известен смисъл — каза Нанси с глас, прегракнал от провисналата от ъгъла на устата й цигара.
Измляска с дъвката и повлече обърканата Сара през стаята. Клаудия, вдигнала отеклите си крака върху надрасканата тикова масичка пред тридесет и два сантиметровия екран на чернобелия телевизор, се засмя, когато Нанси настани Сара на металния сгъваем стол.
— Гледай, Сара! Шантава работа!
Удивлението на Клаудия подклади някакво чувство на ужас у Сара и неуверената й усмивка замръзна.
Напрегна се да чуе превзетата говорителка в строг костюм и с лакирана коса, която изведнъж като че ли започна да говори за нея: „… а говорител на полицията заяви на местопроизшествието, че не желае да гадае за мотивите, довели до екзекуцията на тази домакиня от Студио Сити. Той каза обаче, че от няколко свидетелски показания полицията е успяла да се сдобие с точно описание на предполагаемия убиец. И така, повтарям: Сара Конър, тридесет и пет годишна, майка на две деца, бе застреляна брутално в собствения й дом днес следобед.“
Говорителката обърна на нова страница и погледна към монитора за началото на следващия видеорепортаж — профсъюзът на транспортните работници щял да обявява стачка…