— Добре, стига вече.
— Винаги съм знаела, че името ти ще се появи в новините, Конър.
Джинджър спаси уокмана и слушалките, преди Сара да успее да върже кабела на възел.
Сара улови погледа й и каза:
— Много странно се почувствах, разбираш ли? Сякаш самата аз съм умряла.
— Е, и как беше? Стана ли ти достатъчно топло за по бикини?
— Започнах да си мисля…
— Нещо необичайно за теб.
— Престани, Джинджър!
— Извинявай. И така…
— Ами, просто ми мина през ум: в случаи, че умрялата бях аз, дали съм успяла да направя досега нещо значимо? В смисъл, щеше ли да има някакво значение дали съм жива или мъртва?
Джинджър присви очи:
— Сериозно ли питаш?
Сара кимна. Джинджър се замисли.
— Като начало, винаги си плащала навреме своя дял от наема. А това си е истинско постижение.
— Безчувствена си като пожарен кран.
Джинджър усети, че е прекалила, прегърна Сара през рамото и се предаде:
— Успя да ми станеш най-добрата приятелка. — Изгледа Сара със сияещ поглед и предложи: — Дай да изчезваме от тук. Разбиваш ми сърцето.
Отбиха се в залата за вдигане на тежести да кажат довиждане на Мат. Джинджър се приближи към него, като най-безочливо заоглежда младежа на лежанката, който слушаше инструкциите на Мат:
— Дишаш неправилно, а и хватката си трябва да преместиш ето… здрасти, Джинджър… така. — Мат зае мястото на младежа и започна да помпа с лекота: нагоре-надолу, нагоре-надолу.
Вкисната от изобилното внимание, което и бе оказано, Джинджър се пресегна зад „гладиатора“, изчака Мат да отпусне лоста докъм средата и с бързо преместване на щифта увеличи тежестта с трийсетина килограма.
Мат се засили за ново вдигане, очите му насмалко не изскочиха от орбитите си, но въпреки всичко успя да покори тежестта. Изпусна дълбоко въздух и върна лоста в изходно положение.
— Благодаря, Джинджър.
Но Джинджър още не бе свършила. Обгърна кръста на младежа и го огледа най-откровено.
— Какво ти преподава тоя слабак? Сънна терапия ли? Погледни как трябва да изглежда един мъж, Мат. Ти трябва да вземаш уроци от него.
Обърна се към Мат и го заудря безполезно с юмруци по твърдия като скала корем.
— Така си и знаех. Мек си като спагети. — После ущипа, или по-точно, опита се да ущипе, стегнатите мускули на ръката му. — Сбръчкани бицепси. Безобразно мек корем. Отвратително. — Обърна се отново към вече притеснения младеж, чието по-дребно тяло далеч не бе постигнало очертанията на Мат. — Тоя тук явно работи упорито, нали ме разбираш?
На Мат му прекипя. Изръмжа и се хвърли към Джинджър. Сграбчи я преди да е успяла да му се изплъзне и я вдигна над главата си, сякаш бе щанга.
— Здрасти, Джинджър — каза весело. — Тежко ли мина денят?
— Цункай ме — рече Джинджър разглезено.
Мат моментално я остави на пода и изпълни желанието й.
Джинджър го щипна по зачервените бузи и изписка с тънък фалцет:
— Страхотен си, Зайо.
Неколцина от околните щангисти се разсмяха и се провикнаха в хор:
— Зайо!
Сара се приближи:
— Здрасти, Мат.
Мат й кимна. Джинджър лепна влажна и шумна целувка на врата му, от която му остана яркочервена следа.
Джинджър продължи да се будалка с Мат, а Сара отиде да пие вода от чешмата в ъгъла. От крана вдигна глава строен щангист с тъмна къдрава коса и огромно самочувствие. Кимна й:
— Здравей. И друг път съм те виждал тук. Готина си. Готините ги помня. Казвам се Марко.
Джинджър направи крачка назад и заклати глава от недоумение, докато гледаше как Сара преживява за нула време объркване, смущение и накрая — внезапен интерес.
— А, да. Здрасти. Аз съм Сара.
Подаде му ръка, а Марко се наведе и я целуна. Свари я неподготвена.
Бързо отдръпна ръката си и смутено я отри о шортите си. Но Марко още не бе приключил. Надвеси се над нея и й пошепна:
— Ако не си заета довечера, можем да прекараме много готино.
Още преди Сара да успее да измисли остроумен отговор, Джинджър застана пред Марко, небрежно закачи с пръст ластика на гащетата му и го дръпна към себе си. Погледна презрително в тях, поклати разочаровано глава, обърна се към Сара и рече:
— Само си губиш времето. Хайде да вървим.
Сара не успя дори да реагира. Джинджър я грабна под ръка и я задърпа навън. През процепа на затварящата се зад гърба й врата Сара успя да зърне останалия безмълвен Марко.
Джинджър се хилеше тържествуващо. Успяла бе да свие едновременно два взаимно изключващи се номера от женския арсенал: „териториална претенция“ и „обща задявка“.
Сара се обърна към Джинджър:
— Ей, благодаря ти много. Още десет секунди и щеше да се наложи сама да се оправям с него.