Тракслър продължи да гледа снимките, после ги пъхна обратно в папките и ги хвърли на бюрото си. Очертаваше се тежка нощ.
Обзет от нова мисъл, Вукович тръсна глава с отвращение:
— Вестниците направо ще се разчекнат от кеф.
Тракслър кимна и пъхна ново парче дъвка в устата си.
— Убиец по шаблон действа в един и същ ден — каза, представяйки си картинно тлъстото заглавие.
Отвори чекмеджето на бюрото и затърси безуспешно аспирина, за да отбие неизбежния зараждащ се главобол. Нямаше го. Майната му.
Вукович се изправи и прекоси бавно стаята. Грабна полупразния флакон с хапчета „Тайленол“ върху кантонерката на Тракслър и му го подхвърли.
— Ненавиждам откачалките — измърмори.
Квартал Палмс
Джасмин Стрийт 656
6:57 вечерта
Подготвяха се за предстоящите битки, натъпкали се в единствената баня на апартамента, след като се бяха избутвали взаимно изпод душа. Джинджър, повела борба за място пред огледалото, бе в найлоново халатче, стигащо до средата на бедрото й, а Сара бе по памучен слип и тениска с надпис „Джетсънс“, с няколко номера по-голяма от необходимото. Образите им в огледалото изглеждаха размазани от дезодоранта и лака за коса. Оръжията им бяха подредени над мивката: спирала, руж, молив за сенки, четчица. Джинджър полагаше блестящо розово червило.
Забеляза борбата на Сара с молива за мигли и смело й се притече на помощ. Ефектът бе поразителен. Не изглеждаше никак зле. Ни най-малко.
Приключила с доброто си дело, Джинджър се зае отново със себе си. Нахлузи слушалките на уокмана наопаки — под брадата — та да може да работи по косата си. Завъртя копчето за звука и тъпанчетата й бяха заляти със сто и двайсетдецибелов рок концерт. Дори отстрани Сара чуваше всеки такт.
— Ще оглушееш, Джинджър.
— Какво? — извика Джинджър, чиито крака вече ритмуваха.
Неволно, Сара оплете шнура от сешоара си в кабела на слушалките на Джинджър и ги смъкна от врата й.
— Извинявай — рече.
Докато разплитаха жиците, Джинджър попита:
— Ще ми кажеш ли нещо повече за загадъчния господин?
— Казва се Стан Морски. Запознахме се в ресторанта. Учи кинорежисура в Южнокалифорнийския университет, а баща му е телевизионен продуцент. А, да. Кара черно порше.
Джинджър се престори, че й потичат лигите, после пожела да знае как изглежда.
— Малко необичайно. Нещо като кръстоска между Том Круз и… Пий Уий Хърман.
Джинджър се изсмя весело.
— Но поршето изглежда добре, нали? — подметна.
— Джинджър! — възмути се Сара. — И Хитлер е имал порше.
— Бре! Ама се обзалагам, че не е имало люк на покрива.
Телефонът иззвъня повторно и Сара отиде да се обади. Джинджър нахлузи отново слушалките, наду звука до границата на болезненото и започна да се люлее в равномерен ритъм.
Сара вдигна слушалката и каза „ало“. От другата страна бе някакъв мъж. Ниският му гърлест глас хриптеше, сякаш бе асматик:
— Първо ще откъсна копчетата на блузката ти, едно по едно. После ще ти я сваля от раменете и ще ти пусна език по шията…
Сара стоеше вцепенена. За пръв път й се обаждаше мръсник. Някак си не бе толкоз зле. Заслуша се. Мъжът продължи, задъхвайки се от усилието да говори тихо:
— После ще оближа голите ти лъскави гърди…
В този миг Сара изпита поредното разочарование за деня. Мръснишкото обаждане не бе за нея, осъзна тя, след като разпозна гласа. Предназначено бе за Джинджър.
Постави ръка върху микрофона и се провикна към съквартирантката си:
— Мат се обажда!
А онзи продължаваше, без да се усеща, че говори не с онази, с която трябва. Сара реши, че ако не друго, може да си направи малко майтап. Послуша още известно време.
— А след като паднеш на пода, ще ти смъкна бавно дънките, сантиметър по сантиметър и ще оближа коремчето ти в кръгове, и ще слизам все по-надолу и по-надолу. След това ще ти събуя със зъби гащичките…
Сара с труд потискаше смеха в гърлото си. Изкашля се и се опита да се престори на строга:
— Ало, кой се обажда?
След прекрасния миг на шокирано мълчание чу гласа на Мат:
— Сара? О… извинявай… Ей Богу, аз…
Сара пусна смеха си на свобода.
— … наистина съжалявам. Помислих, че е… виж какво, може ли да се обади Джинджър?
— Дадено, бе, Зайо — отвърна развеселената Сара.
Докато Джинджър и Мат се будалкаха кой кому какво щял да направи през остатъка от вечерта, Сара вдигаше блузите си на показ една след друга, за да чуе мнението на Джинджър.
На всяка една получи одобрително кимване.
— Страшна помощ, няма що — нацупи се Сара.
Джинджър закри с ръка слушалката. С половин съзнание продължи да слуша как Мат дава обещания, каквито в никакъв случай не бе способен да изпълни, а с другата половина се съсредоточи върху най-новата миникриза на Сара.