— О’кей — прошепна най-после, — бежовата.
— Ненавиждам я.
— Тогава не я обличай.
Сара сграбчи отчаяно блузите и каза:
— Дори не знам за какво се напъвам. Този тип не заслужава толкова старание. И той е човек като всички останали. И той ходи в тоалетна. Пък и надали ще намерим някакви общи интереси. Сигурно си пада я по Бари Манилоу, я по Туистид Систърс или кой знае кого.
Излезе вбесена, а Джинджър се запревива от смях. Само след секунда Сара отново подаде глава през вратата:
— Значи бежовата, така ли?
Няколко минути по-късно двете момичета се събраха във всекидневната и зачакаха кавалерите си. Сара се залови да търси Пъгсли, който бе успял да избута с нос пластмасовия капак на терариума и без разрешение бе тръгнал да търси буболечки.
Джинджър седна на дивана и извади пила за нокти, продължавайки да слуша частния си концерт в слушалките. В един момент забеляза мигащата лампичка на автоматичния секретар. Беше го включила след разговора с Мат, иначе двете със Сара нямаше да успеят да се облекат.
— Сигурно е майка ти — рече Джинджър и се наведе да натисне бутона за изслушване на съобщенията.
Оказа се права.
Сара слушаше с половин ухо монотонния монолог за това, как майка й забравила да я помоли да й донесе рецептата за лазаня с кренвирши, като й гостува в неделя; явно майка й не бе чула още за убийството на Сара Ан Конър. Слава Богу, иначе щеше да се наложи да й се обади, за да я успокоява. По-важно бе да прибере Пъгсли обратно в терариума му преди да излязат. Най-сетне го откри върху библиотеката до прозореца. Гушна го и започна да му говори нежно, сякаш бе малко коте или куче, а Джинджър набръчка нос:
— Отврат! Рептофилия. Да му се придрайфа на човек.
В този миг автоматичният секретар щракна — ново съобщение.
— Здравей, Сара — изрече бодро машината с глас на радио-диджей. — Обажда се Стан Морски. Виж какво, възникна един проблем и май няма да успея за срещата довечера. Изключено е да се измъкна. Адски съжалявам. Обещавам ти да се реванширам. Може би някой ден следващата седмица, а? Скоро ще ти звънна. Чао!
Сара стоеше смразена с гущера в обятията си.
Джинджър побесня:
— Идиот! Ще му пукна капачките на коленете. Какво от това, че има порше? Как може да ти свие такъв номер? Петък вечер е, за Бога!
На Сара й мина през ум, че тайно бе очаквала това. Не само защото целия ден бе оформян от нечии мощни, невидими ръце, та да приключи с подобно бедствие, но и защото Стан всъщност й бе натупал срещата доста така, между другото. Сигурно е бил толкова ентусиазиран, че чак е забравил, а когато е видял, че става осем часа, е изсмукал това жалко анти-извинение от… поршето си. И въпреки всичко, усещането, че е пренебрегната, я удари с пълна сила. По инстинкт направи опит да се пошегува — така, както би постъпила Джинджър.
— Е, ще го преживея някак — рече, но се получи по-скоро въздишка, отколкото сарказъм.
Сведе поглед към Пъгсли и воднистите му, мембранести очи.
— Поне Пъгсли още ме обича.
Наведе се и лепна нежна целувка върху муцуната на влечугото. Единствената реакция на гущера бе да примига търпеливо на хорските нежности.
Сара бързо съблече блузата и полата. Тъкмо се канеше да си свали и грима, когато изведнъж нарастващият й гняв я предизвика да не го хаби. Напъха се в дънките, нахлузи си тениската, ботушките и грабна якето. След кратка проверка на финансите в чантичката съобщи на Джинджър, че отива на кино да гледа филма, който отдавна се канела да види и ако се мотаела още, щяла да го изпусне. Помъчи се да изрови някакво заглавие из паметта си и спомена първото, което й дойде на ум, но по изражението на Джинджър усети, че не е никак убедителна. Но пък нямаше ни най-малкото намерение да кисне цяла вечер пред телевизора и да се опитва да не чува звуците, които Джинджър и Мат щяха да правят в съседната стая, след като се върнеха от вечеря.
— Виж какво, ще се видим по-късно. Пожелавам ви приятно прекарване с Мат.
Беше се загледала в чантичката си, да провери дали си е взела ключа, затова не забеляза как мощната мъжка фигура изникна пред нея. Мъжът се приближи като стоманена колона и протегна ръце.
Сара вдигна очи и едва не подскочи, когато той я сграбчи и изръмжа:
— Ела тук, малката.
Заблъска го безсилно по рамото:
— Проклет да си, Мат!
Ухили й се отвисоко хем похотливо, хем като по-голям брат. Тя понечи да тръгне, но Мат я притегли и лепна на бузата й огромна влажна целувка, после я пусна да върви, докато една полуусмивка си проправяше път към устните й.