Свали очилата за четене и ги пъхна в джоба.
— Как изглеждам? — попита.
Вукович го огледа и вдигна рамене:
— Като лайно, шефе.
Тракслър се засмя. След това отвори вратата и пристъпи към полицейския ад.
Квартал Палмс
Джасмин Булевард 656
8:05 вечерта
В апартамента горе Мат веселеше Джинджър с пъргавото си боравене с копчето за силата на звука на уокмана. Тя се движеше под него в ритъма, изливащ се през вечно пъхнатите в ушите й слушалки.
От него се искаше единствено да издържа собственото си тегло. Джинджър и музиката вършеха всичко останало. И му беше гот. Толкова гот, че нямаше никакво намерение да става, за да отвори вратата. А когато движенията на Джинджър започнаха да причиняват ядрени експлозии по цялото му тяло и да карат кръвта да шуми в ушите му по-силно и от Ниагарския водопад, бе вече изключено да чуе автоматичния секретар във всекидневната и рязкото съобщение оставено от детектива сержант Вукович. Сериозно, макар и простимо, извинение.
Центъра на Лос Анджелес
Пицария „Стоукърс“
10:08 вечерта
Сара наблюдаваше несигурното слаломиране на сервитьорката към масата й сред възбуденото и смеещо се човешко стълпотворение. Усещането й бе познато. Сервитьорката бе дребна, невзрачна и ако вечерта продължеше в тон с изминалия ден, бе обречена да изтърве предназначената за нея пица. За най-голяма изненада, напрегнатото момиче изблъска встрани група шумни тийнейджъри, от което метълистките им украшения се раздрънчаха, успя да запази равновесие и се добра до масата на Сара с износена, но честна усмивка.
Пицарията бе пълна с хора, посветили се изцяло на собствения си живот и очевидно радващи му се. Сара бе дошла по навик, с надеждата, че и Джинджър може да цъфне с Мат. Но те вероятно прекарваха скапано у дома в леглото.
Сара отвърна на усмивката на сервитьорката с израз, който можеше да се чете като „Знам какво ти е“.
Когато най-после се съсредоточи върху чинията си, установи, че са й сервирали пица с аншуа. Поръчката й бе с гъби. Въздъхна. Тук се чувстваше малко по-сигурно. Районът й бе познат, а и често бе влизала в „Стоукърс“ с Мат и Джинджър.
В началото на вечерта се бе озовала на непознат терен — кино „Пикуд“. Влезе единствено защото бе първият срещнат киносалон, филмът бе с Бърт Рейнълдс. От ония, в които играе с перука. Комедия с безкрайни автомобилни преследвания и с несмешни неизрязани сцени към края. Не от истински задушевните и смешни, романтични филми, в които бе с естествената си коса. Остана за целия филм, но всъщност не гледаше.
Не видя и мърлявия мъж с див поглед, седнал през един ред зад нея. И не забеляза как той я последва до паркинга и я изчака да яхне скутера, преди да запали колата си и да тръгне подире й.
Умът й си имаше достатъчно проблеми.
Изведнъж чу някой да я вика по име и вдигна поглед с надежда, че е Мат. Оказа се, че името й е долетяло от телевизора зад бара. Някакъв говорител произнасяше името й с вечния самодоволен, поучителен тон.
О, сигурно говори за убитата жена, рече си Сара. Сара Конър. Майка на две деца. Моментално обаче малките Сари надигнаха мрачен и неуверен глас, защото знаеха, че трябва незабавно да си вдигне задника и да отиде по-близо.
Така и направи, като забрави разводнената бира и пицата с аншуа. Проби си път през тълпата, докато най-сетне застана на бара между двама със студентски блейзъри. Те започнаха да я наблюдават одобрително, не обръщайки внимание на страха в очите й. Страх, причинен от думите на телевизора:
„ Полицията отказва да прави предположения във връзка с очевидното сходство между станалото по-рано днес убийство на жена в Студио Сити и почти същото убийство преди два часа на жителка на Ханкок Парк, носеща същото име. Сара Хелън Конър, двадесет и четири годишна секретарка, бе намерена мъртва в собствения й апартамент…“
Някой се провикна от бара да сменят станцията. Сара видя как барманът се приближи и сложи ръка върху копчето.
— Не го пипай! — изкрещя, стряскайки двамата, които я обграждаха и разливайки чашата на единия. Барманът замислено отдръпна ръка, после я изгледа озадачено. Сара осъзна, че е креснала с цяла сила. Но поне постигна своето. И пак щеше да кресне, ако онзи се опиташе да смени канала. Но говорителят бе започнал да приключва гладко:
— Засега не е установена връзка между двете жертви. А сега нещо по-весело: днес в лосанджелеската зоологическа градина имаше повод за празнуване…
Никой обаче не го слушаше. Почти всички наоколо се бяха втренчили в нея, сякаш е ненормална. Сара започна да се отдалечава заднешком. Мигаше от шока и слушаше с изключително внимание как малките гласчета в нея писукат предупредително.