Точно тогава ушите му заглъхнаха от покачилото се налягане. Светещото кълбо се пръсна на лилави ивици и нещо се появи на този свят с гръм, сякаш защитник като Злия Джон Грин, но с гаргантюански размери, бе приложил бодичек на Скалистите планини.
Дел се сви на топка, когато налягането скочи, блъсна прозореца и го превърна в ситни топченца стъкло, които се изсипаха във врата му. Отдръпването на взривната вълна изсмука с плясък въздуха от вече проветривата кабина. После нещата като че се поуспокоиха.
Дел бавно се изправи и се заопипва дали не е порязан. Нищо му нямаше, освен на ушите. Сътресението.
Натисна ги с длани, та да изпукат. Никаква полза. Гърлото му се стегна, но не успяваше да преглътне, понеже глухотата бе вече без значение — той гледаше как облакът от пара на мястото, където бе станала експлозията, се разнасяше бързо от ледения вятър. И в облакът имаше нещо. А преди това не бе имало нищо. Дел не искаше да гледа.
Но съзнаваше, че трябва да види онова, което ще го убие. В съзнанието на Дел Рей Гойнс не съществуваше и капка съмнение, че това е нещо свръхестествено, появило се заради него, и понеже си е поначало скапано копеле, е дошло да го убие. А палачът винаги трябва да се гледа в очите. Затова Дел завъртя глава и съзря бялата буца насред разсейващата се пара.
Дошло бе отникъде и вече бе там.
Виждаше го как диша. После то се разви бавно и грациозно и пред него застана гол мъж. От късата военна подстрижка излизаше дим. Кожата бе покрита с бяла пепел, която се смъкна подобно на фино брашно и разкри розова като на бебе кожа. Но създанието не бе никакво пеленаче.
В отбора по американски футбол Дел бе заставал и срещу по-едри противници. Вероятно и срещу по-силни. Но нито един не бе безупречен като този. Мускулите му се свиваха и отпускаха гладко като бягащи вълни по ваяното от скулптор тяло. Ръцете му бяха достойни за студия по мощна симетрия: гневната извивка на бицепсите се свиваше прецизно при лакътя, а сетне с впечатляваща математическа равномерност преливаше в яки ръце, които се сливаха с едва ли не грациозно тънките китки. Пръстите на масивните ръце се разтвориха, после се свиха в юмрук.
Пусни такъв на футболния терен и за него няма непреодолима отбрана. И трима като Дел Рей да му се метнеха с цялата си маса, пак нямаше да го съборят. Дел изведнъж осъзна защо. Не заради тялото. А заради лицето. Непреклонно. Живо, но въпреки това безжизнено. Приемащо, но не предаващо — и то не толкова самото лице, колкото очите. В кобалтовосините очи витаеше смъртта. Невъобразима. Безмилостна. Неумолима. Оня вид смърт, за каквато хората никога не мислят, защото е прекалено истинска. Откровена, без емоции и следователно — без съчувствие. Ясно виждаше, че мъжът е впил поглед в него. А щом е толкова близо, че да вижда очите, мина му през ума, значи е достатъчно близо оня да може да го убие.
Онова, което бе създавало най-много проблеми на Дел през футболната му кариера, сега бе единствената му надежда. Краката. Сърцето му вече лумкаше.
Дел блъсна с рамо вратата и се изтърколи върху студения асфалт. Кракът му понесе зле удара и старата позната болка прониза контузеното коляно. Движи се!
Хукна покрай камиона, по-далеч от онзи, чиито очи се бяха насочили в него като оръдия на крайцер и следваха дебелото тяло в неговия добър за възрастта му спринт.
Дел се мъчеше да отхвърли разкъсващата краката му и отекваща в болното коляно болка и да помпа с бедра с все сила. Онова страшно копеле вървеше по петите му и той го усещаше. Не му се налагаше да поглежда, а и нямаше такова намерение. Шкембето му се изсули от колана и се задруса като чувал, после се надигна до гръдния му кош, но Дел успя да запази равновесие.
Ако нещо можеше да го накара да се предаде, нямаше да са червата.
Прекоси половината паркинг, преди да съзре пънкарите на площадката за наблюдения. Трябва да ги предупреди. После се сети как оня келеш препика камиона му и ги изключи от живота си. Да се оправят сами. Пък и може да позабавят оня. Човекът от Небето. Готов да опакова душицата ти в целофан. Да я замрази за после.
Бягаше като откачен.
Както никога в живота си.
Покрай барутносивия шевролет-малибу.
Покрай пънкарите.