Намери телефонен автомат и грабна указателя. Някои страници липсваха, но онази с името й бе налице. Имаше Сара Ан Конър. След нея — Сара Хелън Конър. А после — собственото й име.
И накрая — никой. Нали така беше?
Три сладки Сари, строени в редичка. Вярно ли, Конър?
Вярно.
Бирата в стомаха й се надигна. Правеше кълбо напред с двойно задно салто и тя бе принудена да хукне към тоалетната.
Когато стигна, кабинката бе заета. От отчаяние й идеше да се разсмее. Вместо това наплиска лицето си с ледена вода от чешмата, след това го попи с книжна салфетка.
Следващата съм аз, рече си. Да. Именно аз. Защото това е най-подходящият край за ден като днешния, нали? Из града е хукнал някакъв въоръжен маниак и търси именно мен.
Ето, значи, как се чувства паникьосан човек.
Сара бе изпитвала страх десетки пъти. От падане. От пожар. От изоставяне. От емоционално изцеждане. М-да, сериозни ужаси. Истински важни и адски незначителни, ако се има предвид, че някой се е измъкнал след две убийства, а ти трябва да си третата му жертва.
Шумно изтропване причини взривна вълна от ужас, която премина като светкавица по гръбнака й чак до черепа. Извърна се, борейки се за въздух. Някаква старица се бореше с дръжката на вратата на кабинката. Минавайки покрай Сара, я изгледа предпазливо. Сигурно си мислеше, че горкото момиче е наркоманка в криза. С излизането на жената бръмченето на неоновата лампа над главата й сякаш изведнъж се усили.
Втурна се отново към телефонния автомат и пусна две монети по десет цента. Нищо. Чак тогава забеляза написаната на ръка бележка, залепена отстрани на апарата: „Не работи“.
Когато попита бармана, къде по дяволите има изправен телефон, той я изгледа, сякаш се е нафрашкала с фенциклидин3. Как да му обясни, че й предстои да стане жертва на маниак, който не понася хора с нейното име. Не можеше да го моли за помощ. Нямаше да е достатъчно да я защитава само един човек. Нужна й бе армия. Полицията.
— Автомат има в „Тек Ноар“, през две врати оттук.
— Навън?
Сара премина през тълпата клиенти, но на вратата се поколеба. Той можеше да е навсякъде. Да я чака. О, Божичко. Знае адреса й. Сигурно я е проследил до тук. Като нищо може да е от другата страна на…
Застана на тротоара и се огледа за „Тек Ноар“. Каквото и да се криеше зад това име, трябваше да го види. Изгледа под око минувачите. Нито един не й се стори смъртоносен. Но пък как ли изглежда смъртоносният човек?
Така.
Като онзи там. В сянката на отсрещния тротоар, облечен в дълъг тъмен шлифер. Застанал в рамката на входа и загледан… в мен.
Имаше мръсен и одърпан вид, като изпаднал скитник, но и оттук личеше, че е млад. Млад, но груб, като шкурка, като каиш за точене на бръснач, като…
Не.
Сара се насили да предприеме нещо и забързано се отдалечи. Щеше ли да я последва? Какво би означавало това? Съвпадение? Параноя? Може би смърт?
Погледна зад себе си. Нямаше го. Къде е?
Спря и се огледа в двете посоки. Покрай нея минаха двама високи чернокожи младежи. Единият подскачаше в ритъм с рапа, носещ се от гето-бластера, кацнал на рамото му като стомна за вода. В момента, в който музиката отмина, Сара осъзна, че е попаднала в безлюден сектор. На доста метри от нея не се виждаше жива душа и това я накара да се почувства уязвима, гола и беззащитна.
Изведнъж забеляза как оня, немитият с дивия поглед, пресича улицата. Без да бърза. И право към нея.
Сара се устреми пак напред, а някаква лудост я въздържаше да не хукне с пълна сила.
Точно тогава усети, че я облива радиоактивночервената светлина на неонова реклама. Вдигайки очи, разбра, че е стигнала до „Тек Ноар“.
Беше дискотека. Вътре — цветомузика, гръм и хаос. Виждаше и усещаше всичко през широката вибрираща витрина. Твърди, метални, ръбати линии на няколко нива — „ню уейв“ геометрия, калифорнийски стил. Тек ноар — черна технология. Мястото напълно отговаряше на името си.
Обърна се към мъжа по петите й и се стресна. Бе на не повече от десет метра от нея, загледан в тъмната витрина на някакъв магазин, сякаш искаше да изкупи съдържанието й. Чакай, Сара. Успокой се. Може пък да е случаен минувач, чиято посока съвпада с твоята, невинна жертва на твоя кошмар. Може би…
Вместо това потръпна от студен ужас. Вече гледаше нея, а тя усети погледа му — толкова твърд и всеобхватен, че Сара изведнъж се убеди — това бе Той.
От „Тек Ноар“ изскочи голяма група хора, започнаха да я бутат, а тя се извъртя и се шмугна във вратата, преди да се е затворила.
3
Лекарство, използвано за упойка във ветеринарната медицина, но незаконно като халюциноген.