Мъжът продължи пътя си с вдървена походка, която Сара отдаде на неудовлетвореността от провалените му планове.
Продължи по тротоара, докато се изгуби от погледа й.
Рийс не можеше да повярва. Най-обикновено момиче. Като всички останали дългокраки същества от миналото. Като че ли се движеше в някакъв сътворен от самата нея сън, без да обръща внимание на стоте ясно очертани заплахи около себе си. Възможно ли бе тя да е Сара Конър? Образът в паметта му отговори: идентификация — положителна. Инстинктите му твърдяха обратното. Но не го бяха пратили да мисли. Усещаше приближаването на момента за изпълнение на основната задача, за който така силно копнееше.
Нищо нямаше да го спре.
Заклел се бе пред Джон.
В този миг долови страха й — тъй силен, че помежду им възникна нещо подобно на електрически заряд. Тя се готвеше да побегне. Той сканира улицата на сто и осемдесет градуса и пресече. С ръка, стиснала пушката през джоба на шлифера.
Тя вече го бе маркирала, така че нямаше друг избор, освен да се приближи. Когато тя се мушна в сградата, той се подвоуми, изгледа надписа над вратата и направи справка със запечатаните в паметта му заповеди. Няма страшно. Продължавай. Толкова наблизо е. Още сега му се искаше да я последва.
Отдалечи се! Спазвай плана, боецо.
Продължавай!
После… се върни.
Квартал Палмс
Джасмин Булевард 656
10:11 вечерта
Поставените да наблюдават входа на жилищната сграда полицаи тъкмо обсъждаха мача на лосанджелеския баскетболен отбор „Лейкърс“, когато диспечерът ги прекъсна. На Венис Булевард имало въоръжен грабеж, а те били най-близкият патрул. Запалиха чернобелия автомобил и с вой заминаха към обекта.
Тротоарите бяха безлюдни. От дъжд на вятър минаваше по някоя кола. В този миг изпод сянката на евкалипта точно срещу Джасмин Булевард 656 излезе мъж.
Бе преценил вариантите за действие и се готвеше да нападне силите за сигурност в превозното им средство, когато те изведнъж отпердашиха нанякъде, а с това намалиха рязко вероятността нещо да му попречи.
Терминатор пресече улицата и приближи пощенските кутии. Очите му спряха на табелката „Дж. Вентура/С. Конър“.
Заключващата се врата бе от железни пръти, дебели около сантиметър и половина. Превземаема, но шумът бе противопоказен в непосредствена близост до цел, която вече вероятно е нащрек.
Пред себе си видя апартамента на Сара Конър на втория етаж. Отдръпна се и тръгна да заобиколи сградата.
„Тек Ноар“
10:12 вечерта
Сара се ужасяваше от мисълта, че ще й се наложи да излиза отново навън. Хондата й бе паркирана през няколко пресечки, на многолюдни улици. А онзи я чакаше отвън. Обърна се към обвитата в мрежа будка на касиера и направи безуспешен опит да надвика стената от оглушителен звук. Опита пак:
— До телефона отивам!
Жената в будката приведе глава към решетката, а щръкналата й, боядисана в синьо коса придаде на невзрачните й черти пънкарски жесток вид. Този път, слава богу, чу Сара и кимна по посока на автомата, монтиран на колона в дъното на дискотеката. Сара понечи да влезе през въртящата се врата, но пристигна някакъв портиер-културист и застана на пътя й.
— Четири и педесе! — изрева касиерката.
Сара отчаяно бръкна в чантичката си и й хвърли парите.
Пристъпи към района за консумация, заобикалящ дансинга. Мрежестият лайтмотив присъстваше и при масите и столовете. А дългият метален бар със стоманен блясък допълваше индустриалния шик заедно с откритите метални греди по тавана, създаващи впечатление, че сградата е сглобена от елементи на детски „конструктор“.
Плътни китарени акорди масажираха слънчевия й сплит, докато си пробиваше път през гърчещото се човечество. От сенките изскочи запотен двайсетгодишен тип с бръсната глава, хвана я под ръка и се опита да я отвлече на дансинга. Мигащата цветомузика разкриви и деформира лицето му в косонастръхвателна имитация на отдавна мъртъв и лъснал череп с толкова дълбоко потънали в сенките очи, че орбитите им сякаш бяха празни. За половин секунда й се стори, че от черепа към бузата й се стрелна език подобен на онзи на Пъгсли, после с кожен плясък се прибра в устата. Дръпна се рязко и се блъсна в някаква маса, от което полупразните чаши се раздрънчаха. Изгледа двайсетгодишния. След като пристъпи на по-нормална светлина, лицето му придоби плът. Преглъщайки отново страха си, Сара продължи към телефонния автомат.
Квартал Палмс
Джасмин Булевард 656
10:14 вечерта
Мат не можеше името да си каже. Пльоснал се бе върху свитите на топка чаршафи, изложил тялото си на полъха на хладния бриз, идващ през полуотворената плъзгаща се стъклена врата в другия край на спалнята на Джинджър. Тихото въздушно течение вееше завесите. Джинджър седна в леглото и го ръгна в ребрата. Безсилен бе да реагира.