Тя стъпи върху килима и облече халата си, намери слушалките и уокмана и пъхна нова касета.
Докато лентата се пренавиваше до началото, тя изшляпа боса по коридора и ахна, когато стъпалата й допряха студените плочки върху пода на кухнята. Вдигна се върху силните си палци, приближи хладилника с танцова стъпка и го отвори. Под любезната му светлина натрупа върху плота маруля, домати, кисели краставички, майонеза, пилешки пастет и мариновани лукчета. Чу шума точно когато се пресягаше за хляба в шкафа. Невъзможно бе да определи посоката, от която идваше — тихо дращене някъде съвсем наблизо. Огледа се, застанала сред бледата светлина, но не видя нищо. Опипом намери на долния рафт италианския едрозърнест хляб. Сега и млякото…
Ето пак. По-наблизо. Остро стържене. И отново. Още по-наблизо.
Нервите на Джинджър бяха като от титаний. Нищо не можеше да я разстрои. Звукът възбуди любопитството й — нищо повече. Но долетялото до ушите й силно изтропване качи сърцето и дробовете й нагоре по гръбнака чак до тила. Сети се, че лентата трябва вече да се е пренавила, нахлузи слушалките и се изключи от околния свят. Истински титаний. Сега: къде беше горчицата? А, ето я, отгоре на…
Нещо се шмугна в мрака и Джинджър неволно изкрещя. Бурканчета с подправки се изсипаха на пода, а Пъгсли скочи от хладилника, по-уплашен и от Джинджър след неочакваната им среща. Гущерът пробяга по плота, пльосна се на плочките и задрапа по пода, докато най-сетне се добра до мокета в коридора, а оттам — във всекидневната, където можеше да се скрие в която сянка си поиска.
— Ей, Пъгсли, внимавай — извика Джинджър подире му, — или ще те направя на колан.
Глупав гущер!
Джинджър опипа врата си. Охо, пулсчето се е поускорило. Е, адреналиновата инжекция е най-добрият стимул за апетита. Издишвайки на пресекулки, Джинджър се обърна към струпаната храна и осъзна, че е забравила швейцарското сирене. Приведена ниско, започна да рови в хладилника, зад захаросаното сладко и втвърдилото се на скала фъстъчено масло. Сети се за музиката и натисна бутона. Принс и съставът му Революшън загърмяха в ушите й, а тялото и се задвижи с бликнали свежи сили.
Светлината менеше постоянно шарките по клепачите на Мат. Завесите се издуха от внезапен полъх на вятъра. Слабото дрънчене някъде към далечния край на стаята го накара да отвори очи. Отначалото не виждаше нищо, освен тавана; след това пред очите му се очерта човешка фигура с вдигнат за удар огромен юмрук. Нещо блесна в ръката. Мат се облещи, но успя да се метне от леглото миг преди юмрукът да се забие във възглавницата — там, където се бе намирала главата му. Докато залиташе назад и се мъчеше да фокусира погледа си, Мат видя как перушината експлодира във въздуха, когато нашественикът измъкна ръката си от разкъсаната възглавница. Наистина държеше нещо в нея. Бръснач, ножче, или… от перушината не можеше да види. Стелеше се бавно като сух сняг.
Бе малко по-едър от Мат и тих като змия. Издало го бе единствено дрънченето на веригите по ботушите му.
Влязъл е през балконската врата, рече си Мат, а в същото време се извъртя и грабна от нощното шкафче тежкия месингов лампион. Блъсна настрани абажура, дръпна шнура от контакта и той заплющя като камшик, докато Мат размахваше лампиона в съскащи дъги, сякаш бе томахавка.
— Не ме предизвиквай да те пребия, бе! — извика Мат.
Но страх прозираше през храбростта в гласа му — храброст, породена по-скоро от гняв и адреналин, отколкото от истинска смелост. Мат премести поглед от проблясващия нож към безизразните очи и обратно към ножа. Когато нападателят направи крачка напред, Мат замахна мощно с лампиона в стила на прочутия бейзболист Реджи Джексън, като вложи в удара всичките си сто и три килограма. Стойката улучи полуневидимата фигура точно в слепоочието и от силата на удара едва не се откъсна от ръцете на Мат, но онзи само отмести леко глава, все едно бе получил шеговита плесница, и продължи да се приближава към Мат.
Мат замахна повторно, мощно, но Терминатор протегна светкавично ръка и го сграбчи за китката като в капан за мечки. Стаята изведнъж се завъртя бясно пред очите на Мат, след като Терминатор го вдигна за китката и го метна на пода от другата страна на леглото. Блъсна се в тоалетката, сякаш бе чувал цимент. Изправи се замаян и с гневен рев се хвърли срещу нападателя.
Джинджър успя да открие швейцарското сирене и вече дъвчеше стръкче целина, като същевременно трупаше „леката закуска“ на въглехидратна вавилонска кула. Когато Принс стигна до третия припев на „Да изкрейзим“, вдигна целината пред себе си като микрофон и започна да вие заедно с певеца.