Лицето на мъжа едва се виждаше. Очите му бяха матови и безжизнени като на кукла, челюстта — неподвижна, устните — тънки, прави като електрокардиограма на мъртвец.
Мат го бе стиснал с две ръце над китката, но виждаше как въпреки това ножът се приближава към собственото му гърло. Бе от онези технически скалпели, дето щом се изхабят, отчупваш парче от острието и стигаш пак до остра част. В случая бе изваден докрай, сякаш бе истински бръснач. Мускулите на Мат се свиваха и подскачаха под кожата му, докато се напъваше с все сила да възпре другия, но ръката продължаваше да се спуска неумолимо, задвижвана сякаш от хидравличен механизъм. Мат за пръв път срещаше подобна сила. Страхът ревеше и виеше из тялото му.
Блъсна противника настрани, при което скалпелът се счупи о стената, но усети как две безкрайно силни ръце го сграбчват за гърлото.
Ще умра — умирам. Тая хватка…
Мат изхвърли коляното си нагоре като катапулт и го заби в слабините на нападателя. Капачката потъна с мощен звук, но изведнъж, необяснимо защо и как, налетя на невероятно твърд мускул и насмалко не се натроши. В този миг усети, че го вдигат като пеленаче и го хвърлят през стъклената плъзгаща се врата. Просна се по гръб, а отгоре му заваляха звънтящи парченца стъкло.
Като мотор, който се дави, но все пак продължава да работи, Мат се надигна на крака. Разбитото му коляно поддаде, затова премести тежестта си върху здравото. Пострадалото му тяло лъщеше от потта и топлата кръв, изтичаща от десетината срязвания.
Терминатор чакаше. Като видя как онзи едва-едва минава през счупения прозорец си помисли дали да не излезе от стаята и да продължи да търси жертвата си. Но преди да успее да приложи избора си на практика, Мат изцеди последните останки от воля, превърна тялото си в огромен юмрук и се хвърли напред.
Терминатор промени положението си с осем сантиметра и отклони удара с лекота. Мат се отплесна от рамото му и се заби в огледалото в цял ръст на вратата на дрешника. В лицето му избухнаха нови стъкълца, а тялото му бе разрязано от дузина ножове. Свлече се мъртворанен на пода. Дробовете му се раздираха при всяко вдишване. Шокът от удара и невероятната смазваща сила на противника направо го парализираха.
Стаята се отдалечаваше от Мат, изчезвайки в безцветно небитие. Гърдите му бяха налегнати от масивна тежест, нещо като черна дупка, но с обратен ефект. Мат съзнаваше, че стига да успее да премине покрай този гигантски възел от болка, всичко ще е наред. Ще е мъртъв.
Споменът за смеха на Джинджър отекваше в чезнещото му съзнание като безкраен запис, чиято скорост постоянно намаляваше, затова почти не усети железните пръсти, които изцедиха последната му капка живот.
На излизане от кухнята Джинджър грабна чашата с мляко и триетажния сандвич и намести слушалките. На влизане в преддверието сякаш й се счу острия, хрущящ звук на нещо чупещо се. Пъгсли! Тоя гущер започваше да психясва.
Но като надникна във всекидневната забеляза, че Пъгсли се е маскирал на статуя в терариума си. Всичко изглеждаше нормално. Сигурно съседите пак се биеха.
Ето пак: силен удар, а след него… Джинджър тръсна рязко глава и слушалките се смъкнаха на раменете й. Тишина. Не, някой… стенеше? Джинджър се засмя с нарастваща възбуда. Какво ли беше намислил Мат този път? Сладуресто дяволче.
Застана пред вратата на стаята и направи опит да балансира чинията на едната си ръка, та с другата да си отвори и да изненада Мат в някакво, надяваше се — похотливо — намерение. Но преди да го стори, вратата избухна навън и оплиска краката й с трески и кръв. Мат я бе пробил с глава като таран. Джинджър изтърва чинията и чашата, обливайки нозете си с леденостудено мляко. Ръцете й затърсиха с някакви безразборни движения нещо неопределено пред лицето и; разтворените пръсти насичаха въздуха пред очите й и напълно натрошеното тяло на Мат. Мат бе мъртъв. Нейният Мат вече го нямаше.
Нещо в стаята го бе убило.
Отпусна ръце и спря да диша. Нечия фигура се приближи до вратата и погледна покрай победения противник към момичето. Терминатор спря и мигновено проектира чертите й върху заложения в паметта образ. Отговаряше на конфигурацията на целта. Ръката му стисна пистолета в якето. Натисна вратата, но усети допълнителната тежест от тялото на Мат, увиснало от нейните останки.
Джинджър се извъртя и хукна да бяга, а отчаяното движение накълца петите й върху парчетата строшено стъкло. Тя обаче изобщо не почувства шуртящата на гейзери топла кръв, а само вдигна десния крак и се отблъсна с левия по посока на другия край на коридора.