Выбрать главу

Терминатор откъсна вратата от пантите й и я последва в преддверието.

Джинджър спринтираше с пълна газ, по шампионски. Дробовете засмукваха едри буци въздух и го изгаряха за енергия. Сграбчи рамката на вратата на всекидневната и се отблъсна от коридора точно в мига, в който Терминатор триангулираше прицела си върху гърба й и червената точка на лазерния мерник бе кацнала на рамото й; но тя бе вече в другата стая.

В гърдите на Джинджър избухна вулкан от унизителен ужас. Вратата. Тя й беше спасението, съобрази мигновено. Не Бог, не съдбата, не какво да е друго, а именно тази врата, този изход от злия и жесток психопат, който бе вече зад нея, хилеше се, насочваше пистолета, дърпаше спусъка и — майка ти стара, почти успях! Джинджър получи в гърба си удар от ракета, движеща се със скоростта на светлината, която, преминавайки през тялото й, пулверизира половината от левия й бял дроб.

Падайки — стори й се, че никога няма да стигне до пода — чу звука на изстрела, който я бе улучил. След това получи нов удар, в бъбрека, чиято плътна маса задържа куршума, докато инерцията му не си каза своето й не го отправи в последен скок към долната част на корема. Най-после падна на пода и нещата станаха още по-страшни.

Терминатор се извиси над нея като някакъв паметник на смъртта.

Пръстите на Джинджър задрапаха по студения линолеум. Стори й се, че е влажен. Макар да лазеше с буза, долепена до безсмисления оформен на плочки десен, изпитваше чувството, че пада неудържимо. Чу стъпките от тежки ботуши по линолеума зад гърба си. Спряха до нея. Не бе в състояние да се обърне, но фигурата се надигна във въображението й — черна и загадъчна като самата смърт. Страхът изчезна, а на негово място се появи огромна, вбесена въпросителна. Защо? Дано поне Отвъд намери отговора.

Последната й мисъл бе дано Сара да не е първата, която ще я намери…

Пръстът на Терминатор натисна спусъка. Петлето заби ударника в капсата и запали барута. Разширяващите се газове изхвърлиха меднооловния куршум по протежение на цевта, а едновременно с това подадоха нов патрон към затвора. Ново натискане на спусъка и повторение на цикъла.

И пак.

И пак. И така — докато пистолетът се изпразни.

„Тек Ноар“

10:14 вечерта

Сара набра спешния номер на полицията с надеждата да чуе успокоителен бащински глас, изпълнен с действеност и грижа, който моментално щеше да изпрати сто свръх-бързи патрулни коли в нейна помощ. Или най-малкото щеше да я изслуша, да вземе нещата в свои ръце и да й каже какво да прави. Вместо всичко това, попадна на магнетофонен запис:

„Набрали сте спешния номер на полицейското управление на Лос Анджелес. Всички линии в момента са заети. Ако е необходимо да ви бъде изпратена патрулна кола, не прекъсвайте връзката и при първа възможност ще бъдете…“

Сара не прекъсна. Не знаеше какво друго да предприеме. С притисната към ухото слушалка надникна нервно иззад ъгъла към натъпканата зала. Тук поне е пълно с народ, рече си. Ако някой я нападне, най-малко един от всеки петдесет присъстващи щеше да се намеси, нали така? Правилно. Гарантирано. Сара изви врат. Дотук — никаква следа от оня с шлифера.

Погледът й бе тъй наплашен. О, Божичко, говореше си наум, няма ли някои да вдигне проклетия телефон!

Никой. Линията прекъсна. С невярващ поглед отлепи слушалката от ухото си, трескаво преизбра номера и чу сигнала „заето“. Не може да бъде.

Джинджър. Името изгря като слънце на хоризонта. Ще се обади на Джинджър и Мат. Те ще дойдат да я вземат. Да я заведат в полицията.

Телефонът иззвъня веднъж, а после се чу гласът на Джинджър. Тъпото записано съобщение. Сигурно още се занимава с Мат. Не й оставаше друго, освен да изчака края на записа, с надеждата, че Джинджър е оставила високоговорителчето включено, а слушалките не са на ушите й.

Квартал Палмс

Джасмин Булевард 656

10:15 вечерта

Терминатор пусна празния пълнител на пода и постави нов. Това, че целта му бе терминирана, ставаше ясно и от пръв поглед. Затова той презареди оръжието и се зае с втората фаза на операцията. Надвеси се над краката на Джинджър и със скалпела направи абсолютно прав разрез от глезена до коляното. Но не откри онова, което търсеше. Идентификация — отрицателна.

Терминатор прецени вариантите за действие. Телефонът иззвъня. Ръката му описа мигновена и точна дъга и закова червената точка на лазерния мерник върху слушалката. Щом гласът на Джинджър се чу от телефонния секретар, точката се премести моментално върху новата цел. Със същата скорост Терминатор анализира източника на звука и свали оръжието.