Люлеещите се тела пред нея продължаваха да променят позите си и да й пречат да вижда мъжа. Не бе помръднал. Седеше си като скала. Докато музиката блъскаше изопнатите й нерви, хвърли поглед на часовника си.
Терминатор газеше бавно, методично през тълпата, главата му непрестанно сканираше наляво-надясно, коригирайки погледа по вертикала според височината на обекта, а паметта каталогизираше всеки образ и го сверяваше със заложения.
Сара нервно се пресегна към кутията кока-кола пред себе си, без дори да осъзнае, че е оставена от друг. Очите й бяха залепени за гърба на шлифера на бара. Без да гледа, отчупи пръстена на кутията и без да иска я бутна от масата. Наведе се инстинктивно да я вдигне в мига, в който към нея се приближи едрият мъж с възтясното сиво яке.
Очите на Терминатор се плъзнаха по празната маса и стола. Не регистрираха нищо съществено. Пренебрегна и двата предмета и продължи.
В мига, в който се обърна, Сара се изправи на стола и постави кутията върху масата.
Терминатор стигна до стената, а още не бе открил целта. Местонахождението бе правилно. Получената информация бе, по негова преценка, изключително надеждна. Логически погледнато, тя трябваше да е тук. Вероятно я бе пропуснал. Обърна се на пети да сканира повторно залата. Ето я.
Устата на Рийс бе пресъхнала, сякаш бе от пясък. Поднесе механично към устните си чашата с бира и си позволи малка глътка, да ги навлажни. С ъгъла на лявото око мярна как едър мъж се отдалечи от стената и пое по права линия, която минаваше през Сара. Разбутваше хората от пътя си, сякаш бяха висока трева, а дясната му ръка посегна към вътрешния джоб на якето. Той беше онзи, който му трябваше. Рийс бе сигурен. Остави бавно чашата и небрежно отпусна ръка към долното копче на шлифера. Откопча го. Пръстите се плъзнаха по гладкия метал на ремингтона и преместиха предпазителя.
Ставаше. Сега бе моментът. В милионната от секундата, предхождаща действието, когато мускулите се стягат — в нетърпеливо очакване на следващата милионна от секундата — и когато адреналинът покачва пулса на сърцето до сто удара в минута и форсира целия организъм, Рийс постави лявата си ръка за опора върху ръба на хромирания бар, а с дясната обгърна дръжката на ремингтона. После се отблъсна и столчето се завъртя.
Сара отпи от колата и погледна часовника си. Откакто бе разговаряла с лейтенант Тракслър бяха изминали три минути. Вдигна очи и видя, че някой се приближава към нея. Огромен, страшен мъж в сиво яке, бъркащ за портфейла си. Спря пред нея, извисил се като планина, която току-що се е преместила в квартала.
Тракслър? Не си го представяше точно такъв. Не с такива очи. Този не бе дружелюбно настроен. И точно тогава инстинктът й подсказа, че ще се случи нещо лошо.
За част от секундата Терминатор застана неподвижно, впил поглед в нея, с ръка все още във вътрешния джоб. Сравни лицето и с образа в паметта и установи положителна идентификация. Изчисли възможните алтернативи. Само след миг пистолетът бе вече изваден, зареден и описал дъгата, която центрира червената точка на лазерния мерник точно в средата на челото и.
Очите на Сара се разтвориха от неразбиращ ужас, втренчени право в дулото на най-голямата, най-черната дупка в пространството, която бе виждала през живота си. Цялата зала, а заедно с нея и всичко останало, изчезна.
Със свободната си ръка Терминатор дръпна плъзгащия се затвор на пистолета и го пусна да щракне напред, за да вкара първия патрон в цевта. При цялата дандания звукът на оръжието бе комай единственото, което Сара чу.
За милионна част от секундата през ума й пропищяха хиляди мисли. Божичко, това не е никаква шега. Истина е. Ще умра точно тук, пред всички. Значи изобщо не е бил онзи. А този. Защо става всичко това? Защо, защо, защо?
Когато Терминатор извади пистолета, Рийс все още се въртеше на столчето. Шлиферът се отметна назад и ремингтонът се озова стиснат в двете му ръце. Онзи бе бърз. Изключително бърз. По-бърз, отколкото Рийс очакваше. Дали е седемстотин или осемстотин? Рийс се надяваше, че е седем. Правеше стъпка напред от бара, когато пътят му бе пресечен от мъж и жена, чиито очи цъфнаха като цветя, когато зърнаха дулото на пушката. Прекалено много хора му пречеха! По дяволите! Стори му се, че няма да успее. Рийс отмести злобно мъжа настрани и заора напред, заразблъсква хората, вдигна пушката, прицели се. Намиращите се пред него започнаха да се отдръпват, усетили движението му, без да разбират нищо, но гледайки да се отместят от шибания му път, да разчистят пътека към онова, към което се бе устремил. Рийс се бе вдигнал във въздуха, когато пред него се разтвори прозорец, очертан от плонжиращи встрани тела. Натисна спусъка и ремингтонът изрева.