Зад бара Рийс бъркаше в джоба си и зареждаше патрони в ремингтона с максимална скорост. По-бързо, по-бързо! Пръстите му летяха.
Сара се оказа притисната под отпуснатото мъртво тяло. Погледна зад себе си и видя с ужас, че огромното чудовище-убиец се приближава. Равномерно, невъзмутимо, почти небрежно. Направи опит да се измъкне. Момичето отгоре й бе възтежко. Сара обезумя. Заблъска и задърпа с всички сили, но бе прекалено късно.
Терминатор се подготвяше за ликвидирането й. Пусна на пода празния пълнител, грабна нов с окървавената си ръка и го постави в UZI-то — остров от бавни, точни движения сред морето от паника. Само след миг вече се извисяваше над Сара и се примерваше от упор.
Сара се взря безпомощно в студените безизразни очи. В тях нямаше нищо, освен смърт. И тя бе изцяло фокусирана върху нея.
Внезапно ремингтонът избухна отново. Улучи Терминатор в рамото и го завъртя на сто и осемдесет градуса. Рийс бе стрелял от въздуха, докато прескачаше от едно сепаре в друго. Приземи се пъргаво и се изправи, без да спира да стреля. Умри, копеле шибано! Вкара нов патрон. Ремингтонът плюеше неуморно заряд след заряд — брутално, диво, неотстъпчиво — и отбиваше Терминатор назад към витрината. Петият изстрел го вдигна и го запрати през закаленото стъкло направо на улицата.
Сара се изтърколи встрани в мига, в който видя как витрината се разтвори като трептящ портал, за да приеме преминаващото през нея летящо тяло.
Терминатор се приземи като аварийно кацащ въздушен лайнер и се пързаля известно време по тротоара, докато спря. Кръв се стичаше по всеки видим сантиметър от накъсаните му дрехи.
Рийс вдигна UZI-то от пода и го прегледа. Нямаше да му върши работа. Един от собствените му изстрели бе разбил горната част на затвора. Хвърли автомата и погледна надолу към Сара. Може всеки момент да изпадне в шок, мина му през ума. Време беше да изчезват.
Отмести тялото на убитото момиче и хвана Сара за ръка. Тя се отдръпна от него като уплашено животно. Тогава Рийс хвърли поглед през витрината и осъзна, че нещата са много по-зле, отколкото предполага — нямаше работа със седем-стотин. Бързо коленичи до Сара и я хвана под мишницата. Гласът му бе изпълнен с тревога:
— Ела с мен, ако искаш да живееш.
Сара поклати глава и продължи да се съпротивлява. После видя онова, което Рийс бе вече разбрал. Отвън, пред витрината, Терминатор се изправяше несигурно на крака. Парчетата стъкло се стичаха от тялото му, сякаш бяха вода. За пръв път в живота си виждаше мъртвец. Но знаеше, че не се очаква от мъртвите да се изправят.
През тялото й премина светкавичен ужас — много по-силен от всичко, което бе преживяла дотогава. Остана като втрещена за миг от гледката на димящата, кървяща кула на смъртта, която се издигаше отпреде й и я фиксираше със студените си очи, в които четеше присъдата си.
— О, Божичко — прошепна.
— Хайде! — изправи я Рийс на крака, грабна ръката й и я стисна здраво. Не му се опъваше повече. Вече нямаше значение дали и той не е някой откачен убиец, нито че само преди пет минути тя изтръпваше от ужас при мисълта да е в едно помещение с него. Превърнал се бе в човека, който искаше да я отведе от онова нещо отвъд витрината. Та когато Рийс дръпна ръката й, Сара бе вече готова да тръгне.
Той я помъкна след себе си и двамата хукнаха, колкото им позволяваха краката, към дъното на дискотеката, препъвайки се в проснатите тела на двама от танцуващите, които не се бяха оказали достатъчно бързи. Зад гърба си чуваха ясно ритмичния тътен от тежките стъпки на Терминатор.
Рийс се метна с цялата си тежест върху вратата на кухнята, тя се разтвори с трясък и той повлече Сара навътре без изобщо да намали ход. В противоположния край на разхвърляната кухня зееше друга врата, оставена широко отворена от готвача-кореец, прибягнал към нея още в началото на стрелбата. Рийс измъкна Сара навън, извъртя се, затвори вратата с трясък, блъсна резето и пак я помъкна след себе си.
Терминатор удари вратата само миг по-късно. Ламарината се огъна и пантите изскочиха наполовина от рамката, но резето издържа. Великанът направи крачка назад и отново налетя. Този път дебелото сантиметър и половина резе изхвръкна като карфица и Терминатор ги последва в коридора.
Рийс и Сара бяха успели да стигнат до другия му край и препускаха към вратата, водеща към уличката. Сара се хлъзна, но Рийс я дръпна безмилостно след себе си.
Вратата се разтвори с трясък и те се озоваха на влажния асфалт. Сара започна да забавя крачка от недостиг на кислород. Рийс я блъсна жестоко с отворена длан по гърба и тя полетя напред.