Надолу по виещата се алея.
Като кълбо по лудешката стръмнина на шосето Върмонт Каньон. И да искаше, не можеше да спре. Инерцията го понесе, сякаш някакъв великан го вдигна в дланта си, докато накрая коляното му наистина поддаде, земята го гепи за задника и го хлъзна встрани от пътя, по стръмния склон. Затъркаля се безпомощен пред силите на земното притегляне и инерцията, а болката го накара да остави с облекчение те да решат, къде ще стигне.
Спря го туфа високи мокри треви на около половин метър от мрежата на някаква ограда. По гръб, с отпуснато тяло. И точно тогава някой засили звука на света. Започна да се чува тежкото му дишане и той изхлипа. Добре дошъл, Би Би.
Дел бавно се изправи, а светът се залюля пред очите му. Шосето горе бе безлюдно. Никакви стъпки. Никакъв злодей от Небето. Едно на нула. Умът му изреди всички благодарствени молитви, които бе учил насила като дете. Седеше върху нещо, което пробождаше бедрото му. Опипа мястото и усети затопления от тялото метал на пистолета.
Най-горещата му и искрена молитва бе за това, че не се бе сетил да го използва. Не знаеше защо, но усещаше, че нямаше да му помогне да спре онзи. Но и не щеше да знае. Успя да се изправи върху мократа земя и закуцука покрай оградата, отдалечавайки се от обсерваторията. Безработицата започваше да му се струва примамлива.
Бе един от малцината, спасили се от Терминатор.
За микросекунда Терминатор обърка ритъма си. Нещо с огромна сила го накара за миг да изгуби съзнание. След това възприятията му се възстановиха. Пращенето в ума му намаля и очертанията на предметите дойдоха на фокус. Парата все още го заобикаляше, но не му пречеше да вижда. Ефектът от хронопортирането бе почти нищожен. Пое дъх и го анализира. И Тук бе като Там, с малки изключения, дължащи се на замърсителите на въздуха и наличието в него на азот. Свил се бе на кълбо като зародиш, за да направи по-ефикасна пренеслата го през Времето обвивка. Заизправя се бавно, запазвайки идеално равновесие, и остави частите на тялото му да свикнат с новата среда. Овъглилото се желе бе успяло да предпази епидермиса му от светкавиците. Покриващата го бяла пепел създаваше впечатление за класическа статуя от бял мрамор или алабастър, внушителна с идеалната си завършеност не по-малко от коя да е творба на Бернини или Роден.
Терминатор сканира района. На четири метра пред него, на асфалта, имаше голям метален предмет. Докара очертанията му на фокус и моментално го определи като боклукчийски камион, дизелов двигател, производство на „Дженерал мотърс“ около 1975 година. Половин секунда след това определи сградата зад камиона: обсерваторията „Грифит Парк“. Секунда по-късно, след като сетивата му започнаха да функционират в оптимален режим, регистрира релефа и времето, а с помощта на запечатаната в паметта му карта — и най-общото географско местонахождение на района. Попаднал бе точно в целта.
Насочи вниманието си към мъжа в камиона: негроиден, на около петдесет, почти 150 килограмов. Изразът на лицето му издаваше страх, объркване и временен шок. Очевидно бе операторът на превозното средство, в което се намираше. Преместването във времето бе довело до счупването на стъклото и изгарянето на запалителната система. Терминатор фокусира върху мъжа. Наблюдавайки отделни, почти невидими, движения на тялото, можа да прецени поведението на обекта и да определи моментално, че нивото на потенциална опасност е изключително ниско. Миг преди мъжът да изскочи от кабината, Терминатор бе вече усетил тази вероятност, изчислявайки посоката, в която се бяха свили мускулите на горния торс.
Докато останалата част от мозъка и тялото развиха необходимата им скорост, Терминатор наблюдаваше бягството на мъжа през паркинга. Ако намереше за нужно, можеше лесно да го стигне, но мъжът не беше нито мишена, нито враждебен обект. Голият направи внимателно крачка и установи, че контролира напълно всичките си двигателни функции.
Отправи се към ръба на паркинга и сканира разпрострелия се под краката му град. Картата в паметта му се проектира върху онова, което виждаше долу. Лос Анджелес. В съзнанието му изплуваха улици с имената им и различни варианти за действие. Терминатор направи подробен преглед на събитията, откакто бе пристигнал, и долови грешка. Беше гол. Трябваха му дрехи. Черният мъж бе облечен. Трябваше да му вземе дрехите. Вариантите почваха да му пречат да мисли, когато осъзна, че този град е пълен с хора. Трябваше само да намери някого с подходящи размери и фигура и грешката щеше да се поправи. Обърна се отново към града под краката му — мускулест мъж с почти идеална физика, гол на ледения вятър — и започна да изучава релефната карта на Лос Анджелес, планирайки сто стратегии, очертавайки хиляда пътечки, натрупвайки ценни данни за околната среда, преди да се захване с изпълнението на задачата си.