Не че беше вярно. Всъщност се носеше обратно по Пико, по посока на Мотър. И на Сара.
— Това е сън — рече Сара, влагайки прекалена надежда в думите си. — Има някаква грешка. Нищо не съм направила.
— Не, все още не — отвърна Рийс, — но ще го сториш. Прикова погледа й със своя. — Изключително важно е да оцелееш.
Сара отмести очи и се постара да изключи всичко около себе си, но всеки път, щом отвореше очи, виждаше, че продължава да е във форда.
— Не е вярно. Ами онзи човек? Беше мъртъв. Как успя да стане и да те подгони…
— Не е човек — прекъсна я Рийс. — Машина е. Терминатор. Производство на „Кибердинамични системи“. Серия осемстотин. Модел едно нула едно.
— Машина ли? — попита Сара невярващо. — Нещо като робот?
— Не робот. Киборг. — Рийс изви врат към двете двойки фарове далеч зад тях. — Кибернетичен организъм.
— Изключено! — изкрещя Сара. — От него течеше кръв.
— Секунда само — каза Рийс. — Наведи глава.
Двойката фарове ги настигаше с голяма скорост. Първата патрулна кола се изравни с тях и включи прожектора си, освети очуканата лимузина, опипа я, заслепи Рийс и Сара.
Рийс подби вратата на патрулната кола. Полицаят се опита да избегне удара, но при сто километра в час всяка кола просто отказва да се подчинява. Патрулният автомобил се занесе настрани, преобърна се и, като проби будката за вестници, се заби в паркираното до нея такси. Край на историята.
Сара изгледа мъртвата патрулна кола, после се сви на седалката. Прииска й се да изчезне.
Рийс се шмугна в малка уличка в близост до Глендън. Другата патрулна кола нахълта след него и двата автомобила се понесоха почти броня о броня по тъмния тесен коридор. При всеки допир със стена или с някой от стърчащите контейнери за боклук от колите хвърчаха истински фойерверки от искри. Рийс вдигна крак от газта и се изправи на спирачката. Зад него полицаят стори същото, но нервите му не издържаха и леко завъртя волана — на част от сантиметъра, но достатъчно, за да заоре предната броня в тухлената стена. Колата моментално се завъртя и се заглави напреко на тясната уличка.
Спирачките на Рийс изпищяха. Включи форда на задна, наду мотора и засили смачканата лимузина назад към чернобялата патрулна кола. Налетя й с шейсет и пет километра в час и с това я направи постоянен атрибут на уличката. След това Рийс наду отново към Пико.
Сара се надигна и се огледа, после хвърли око на Рийс, като продължаваше да смила последната информация, която й бе подал. Значи бягаха от киборг, така ли?
Сара хубаво го огледа. Бе небръснат и мръсен. Имаше напрегнат, опасен вид — по-скоро луд, отколкото нормален.
Рийс изведе лимузината от улицата и я вкара в алеята към четириетажния паркинг на Колби. Решетката на форда се вряза в шарената дървена бариера, препречила входа, и лимузината се изкачи на първото ниво на гаража.
Настъпи тишина. Сара отмести очи от Рийс, уплашена от възцарилото се спокойствие и от начините, по които той би могъл да го наруши. Завинаги запечатан зад клепачите и остана образът на великана — онзи, който нямаше начин да не е мъртъв — надигнал се и хукнал подире им. Колкото и луд да бе седналият до нея, поне не бе онзи.
Рийс продължаваше да е свръхнащрек и с изключително внимание мина по проходите между паркираните автомобили. В далечината се чуваха ревящите сирени на десетки полицейски коли, тръгнали да го търсят.
Трябваше да се махне от града. Да отиде на сигурно място. Щеше да е по-добре, ако тя му помогне. Ако проумееше положението. Ако се наложеше, щеше да я защитава и против волята й. Но иначе щеше да му е по-лесно.
Рийс хвърли поглед на Сара. Самата им близост накара цялата машинария в тялото му да спре на място. За секунда остана безмълвен, изумен от самата простота на факта, че тя седеше редом с него. Ето я. Напълно нормална. И уплашена. Неизвестно защо, но не си бе представял, че тя ще изпитва страх.
Сви по друг проход, все още на най-ниското ниво. Все още дебнеше за признаци на опасност, но не установи нито един.
— Добре, слушай — рече спокойно, като продължи да сканира от дясно на ляво. — Терминатор е бойна единица за проникване в тила на противника. Получовек, полумашина. — Напрегнатият му глас й подсказваше, че — за съжаление — й говори абсолютната истина. Сара се обърна към него и заслуша.
— Отвътре — продължи Рийс, — е бойно шаси от свръхиздръжлива сплав. Контролира го микропроцесор. До зъби въоръжен. Много устойчив. Но отвън е жива човешка плът. Месо, кожа, коса… кръв. Отгледани специално за киборгите…
Говореше все по-забързано. А тя чуваше думите му, но не успяваше да ги проумее. Обясненията му само влошаваха нещата.